В продължение на шест години астрономите, проучващи тъмната енергия са изследвали почти една осма от цялото небе за 758 нощи наблюдение, каталогизирайки стотици милиони обекти. Техните резултати, публикувани в 29 нови статии, се основават на данни от първите три години на проучването – 226 милиона галактики, наблюдавани в продължение на 345 нощи, за да създадат най-големите и най-точни карти на разпространението на галактиките във Вселената в относително последните епохи.
Това изображение тъмната енергия гъмжи от галактики; всъщност почти всеки един обект на това изображение е галактика; някои изключения включват няколко дузини астероиди, както и малко звезди на преден план в нашата собствена галактика Млечен път.
Нощното небе е заснето с помощта на 570-мегапикселова камера за тъмна енергия на 4-метровия телескоп Víctor M. Blanco в американската обсерватория Cerro Tololo в Чили.Това е един от най-мощните цифрови фотоапарати в света, Dark Energy Camera и е проектиран специално за това проучване.
За да тестват настоящия модел на Вселената, астрономите сравняват резултатите си с измервания от обсерваторията на ESA в Планк.
Планк използва светлинни сигнали, известни като космически микровълнов фон, за да надникне обратно в ранната Вселена, само 400 000 години след Големия взрив.
Данните от Планк дават точна представа за Вселената преди 13 милиарда години, а стандартният космологичен модел предсказва как тъмната материя трябва да еволюира до наши дни.
Ако наблюденията им не съвпаднат с тази прогноза, вероятно има някакъв неоткрит аспект на Вселената. Въпреки че има постоянни съмнения от няколко предишни проучвания на галактики, настоящата Вселена е с няколко процента по-малко „тромава“ от предсказаното – интригуваща находка, заслужаваща по-нататъшно изследване.
„Вълнуващо е да имаш точни измервания на това, което е там, и по-добро разбиране за това как Вселената се е променила от ранна детска възраст до днес.
“За да определят количествено разпределението на тъмната материя и ефекта на тъмната енергия, изследователите разчитат главно на две явления.
Първо, в големи мащаби галактиките не са разпределени произволно в пространството, а по-скоро образуват мрежова структура, която се дължи на гравитацията на тъмната материя.
Те измерват как тази космическа мрежа се е развила през историята на Вселената. Групирането на галактики, което образува космическата мрежа, от своя страна разкрива райони с по-висока плътност на тъмната материя.
Второ, откриват „подписа“ на тъмната материя чрез слаба гравитационна леща.Тъй като светлината от далечна галактика пътува през космоса, гравитацията както на обикновената, така и на тъмната материя на преден план може да огъне пътя си, сякаш минава през леща, което води до изкривено изображение на галактиката, гледано от Земята.
Изучавайки как очевидните форми на далечни галактики са подравнени помежду си и с позициите на близките галактики по зрителната линия, учените успяха да направят заключение за плътността на тъмната материя във Вселената.
„Тези анализи са наистина най-съвременни, изискват изкуствен интелект и високопроизводителни изчисления, супер заредени от най-умните млади учени наоколо“, каза д-р Скот Доделсън, физик от университета Карнеги Мелън.
News Staff
