Интервю на Кристина ПАТРАШКОВА
– Кой иска да унищожи българската култура?
– Новата политика на глобализма. Така ще стигнем до духовното закриване на българите. Като изчезне националната култура – ти си никой. Дори християнските норми не са вече на мода, те са анахронизъм. Скоро четох как някой се възмущава, че дали на студентите да развият тема от разказа „По жицата“.
– Докъде ще стигнем?
– До пълното затриване на националното чувство. Вече хората се срамуват от думите България и българщина… За кого да пиша и кой ще ме чете, ако народът ми и езикът му са застрашени от изчезване? А рискът да изчезнем е очевиден, не е приятно да се говори за това, но и няма за кога да се отлага. България се топи средногодишно със сто хиляди души през последното десетилетие, така че може да се пресметне докога ще ни има. Разпадните процеси у нас могат да бъдат ускорени. Ако до 2030-50 г. ние по численост на населението станем малцинство за сметка на скоростното увеличение на ромите и другите етнически общности, официалният ни език ще бъде или турски, или цигански. Може да е и английски, но със сигурност няма да е български. А това ще означава и крах на всичко, написано на роден език, включително цялата ни класика. Знаете, че идеята за подменянето на езика ни с някой от „големите чужди езици“, сега е в ход, макар да сме 8, а не 2 милиона. Ако се съди по удостояването на проф. Кройнщайнер с най-високата държавна награда – орден „Стара планина“, след като предложи кирилицата ни да бъде подменена с латиница, като етап от цялостното подменяване на българския език – явно е, че властта адмирира въпросната идея. А знаете, че езикът е, който ни прави българи. Той е в основата на националната ни култура, а по тази култура светът ни различава кои сме, какви сме и дали сме някому нужни или не.
– Не забивате ли в черногледство?
– Какво ти черногледство. Та нали и вие, и аз, и всички с нормално зрение изгледахме как от 1992 година насам културата ни беше в трите си четвърти изметена и подменена. Училището ни се отказа от възпитателните си функции. Телевизията денонощно се труди да избие от главите на подрастващите каквото и да било чувство на национална гордост и съзнание – това е една от причините, за да напускат масово своята родина. Управляващите са в пълна услуга имено на този „инструмент“. На тази агресивна към нас геополитика. Чуждите и нашите крезовци от тъй наречения „политически елит“ направиха – под прикритието на „структурната реформа“ и „приватизацията“ – сговор за подялба на имуществото на България. Да седна при това положение да пиша разкази или каквото и друго да било, несвързано с угрозяващата ни опасност, е все едно да си палиш лулата от пожара в собствения си дом. Вместо да грабнеш кофата с вода и да гасиш.
– А защо нашите държавници не разбират това?
– Те абсолютно всичко разбират, но нищо не могат да предприемат вън от фиксираната им от Запада роля. Те са свързани на живот и смърт чрез своя васалитет към Запада, за да гарантират натрупаните имоти и пари, а и заради личната си сигурност. Така че едва ли ще си помръднат пръстите за жалките милиони безработни и два милиона просъхнали от недояждане родни пенсионери. Тяхното решение да запазят властта на всяка цена проличава във всичките им действия. Те имат желязна готовност да се наложат, ако е потребно – и с „железни“ средства. Способни са и на много по-сериозни неща.
– С какво са свързани вашите лични страхове?
– Животът изобщо не ми е потребен, ако се случи да надживявам Отечеството си. Така че няма какво да ме стряска. Плюнките и храчките изобщо не ги слагам в сметките, тъй че или пушка на две, или сабя – на четири!
– Какво днес предизвиква най-голямата ярост у вас?
– Овчедушието и продажничеството, което води до самозатриването.
– Има ли изречение, което най-често се върти в главата ви напоследък?
– Петко Славейков – в момент на лошо настроение – бе изтървал някога един много силен упрек към българите: „Не сме народ, не сме народ, а мърша, това ще кажа и с това ще свърша“. Мисля, че скоро ще се разбере прав ли е бил народоведът дядо Славейков в оценката си за българина и дали той е способен сам да си върже гащите, или е навикнал други да му ги връзват и свалят, когато си поискат.