Михаил Вешим, гл. редактор на в. „Стършел“
На предстоящите избори реших да гласувам машинно. Светът се развива, ние от аналоговото поколение също трябва да сме иновативни. Край на остарялото гласуване в тъмна стаичка, край на кръгчета и кръстчета с обикновена химикалка!
Но как се гласува с машина?
Чух, че за такива като мен /вечно неразбрали/ има предварителен инструктаж с обяснения от Ай Ти специалист.
Явих се на указаното място. Бях сам, други желаещи за разяснения нямаше. Специалистът, младо момче, явно скучаеше и ми се зарадва. Показа ми машината – приличаше на малък телевизор с плосък екран. Това леко ме стресна, по телевизията или пеят, или готвят. Току-виж и този екран пропее или пък вземе да реже лук, да пържи и задушава „бързо, лесно, вкусно”…
– Не бойте се! – засмя се специалистът. – Устройството е проверено и сертифицирано от ЦИК.
Обяснението беше кратко – от две думи го разбрах. .
– Сега опитайте! Само докоснете – нарича се „тъч скрийн“. Това е симулация, гласуването ви ще е наужким.
Специалистът ми подаде карта, оттегли се настрани и ме остави сам с машината.
Поставих картата. Появи се листата с партиите. Нали е наужким, зажумях и „тъчнах“ екрана на-посоки…
„Точно за тези ли?” – се изписа. – „Забравихте ли хиперинфлацията?”
Спомних си – тогава месечните ми доходи бяха три долара.
„Натиснете бутон „Назад” – премига машината.
Послушах я и пипнах „Назад” .
Пак се появи листата с партиите. Отново докоснах екрана без много мисъл. Устройството издаде лек писък: „Значи искате запазване на статуквото!” – изписа се предупреждение с червена удивителна.
Третият път бях по-прецизен – помислих около минута и чак тогава пръстът ми се спря на определена политическа сила. „Избрахте най-малкото зло! Поздравления!” – премига екранът.
Последва нов надпис: „Желаете ли преференция?”
– Може – отвърнах . – Тъй и тъй съм се хванал, да видя поне и това как става.
Натиснах някакво кръгче.
„Този кандидат е с агентурно минало. Псевдоним Огнян” – ме уведоми машината и пак ме посъветва да се коригирам в избора с бутона „Назад”.
Вторият ми опит да гласувам преференциално не беше по-успешен.
„За едно ферари с цвят червен ли?” – попита машината. – „Изглеждате ми по-интелигентен!”
Хайде пак бутон ”Назад”. И нов опит.Този път машината не възрази, благодари ми за участието и ми издаде нещо като касов бон.
Май трябва да плащам за избора си?
– Не сега! – усмихна се Ай Ти специалистът . – Ще плащаме всички, щом се събере новият парламент.
Усмивката му помръкна.
– Иначе машината е умна! – казах да го зарадвам. – Помни като слон!
– Има памет!
– За разлика от избирателите! – подметнах на излизане.
