Взелите кредит трябва да контактуват с финансовата институция, от която са пари. Ясно е, че веднага след края на мораториума върху обслужването банките ще започнат да си търсят парите, предупреди в интервю за бТВ финансовият експерт Левон Хампарцумян.
Предоговаряне на вноските по заема е възможен вариант.
Банките са взели необходимите мерки и не се очаква вълна от необслужвани кредити, смята Хампарцумян. От тази гледна точка не може да очакваме някаква катастрофалност на всичко. Нямаме данни колко точно ще продължи, трябва да сме готови и за това. Клиентите и банките ще търсят вариантите, с които колелото на икономиката да се завърти и всеки да си намери новото или старото място.
Най-добре е да се избегне тегленето на нови кредити, това е вариант, но то е ядрената опция – след това може да стане по-лошо. Като цяло българите не са задлъжнели, за разлика от англосаксонските народи.
Възможно е лихвите да се повишат. Рязкото увеличаване на лихвите би довело до катастрофални нива на необслужваните кредити. Не трябва да има рязко повишаване на лихвите. Следващите 2-3 години няма да повишаваме лихвите. Всеки, който иска да вземе кредит, ще има допълнителна сигурност, каза Левон Хампарцумян.
Стимулите за развитие на икономиката са един финансов регулатор да намали лихвите с идея предприемчивите хора да вземат средства и да ги завъртят, обясни банкерът. До момента, в който клиентите биха се разбягали, може банките да увеличават таксите си, каза той. Ако стане много лошо, регулативният орган може да каже – „тая, тая такса няма да я вдигате“, заяви финансистът.
Като изчезнат медицинските, икономическите проблеми продължават, предупреди още финансовият експерт. „Като че на хоризонта се вижда краят на медицинската част на проблема. Устойчивостта на бизнесите и на финансите на всеки индивидуално става важен фактор“, каза той.
За отражението на пандемията върху финансите, Хампарцумян обясни, че е трудно да се обобщава. Със сигурност икономиката е в спад, но има фирми и хора, които не са влизали в криза. В тежка криза са шивашката, транспортната, туристическата и други индустрии. Ресторантьорите, които не бяха най-силните в плащане на данъци и осигуровки, сега са първи в редичката за помощ, пошегува се Левон Хампарцумян.
За заявката, че от 1 януари 2024 г. влизаме в еврозоната Хампарцумян смята, че България е готова. „Дай Боже, да стане по-бързо влизането в Еврозоната. Ако политическият компонент надделее, може много бързо да стане. А пък може да стане като Шенген – техническият компонент е решен“, обясни експертът.
