Георги Коритаров, специално за anteni.bg
Разбрахте ли сега какво означава глобализация? Глобализация означава руски разузнавачи да шпионират в България и да плащат на своите братушки-помагачи с американски долари. Ирония или не, но тази нова реалност идва да покаже, че някогашните най-близки съюзници от Варшавския договор и СИВ отдавна вече се движат в антагонистични орбити.
Едната е ценностната зона на западните демокрации и евроатлантизма, в чиято политическа география е намерила място и България. Другата – на евроазиатския авторитаризъм и непресъхващи имперски амбиция – е доминирана от Руската федерация. Никой не може да бъде сигурен как ще завърши цялостният спектакъл с шпионската афера. Обвинените бивши български офицери тепърва ще извървяват пътя на следствието, а ще трябва де се изправят и пред съда.
Историята на българското правосъдие ни връща към една нерадостна и противоречива картина в опита всяко престъпление да получи и заслужено наказание. Предишният шумен шпионски скандал, в който отново бяха взели участие пенсиониран български служител от военното разузнаване и неговата приятелка от същата служба, завърши катастрофално за прокуратурата.
На последна инстанция Върховният съд оправда изцяло Янr Янев и Лиляна Гешева и така им даде основание от своя страна те да заведат дело срещу държавата. Провалът на обвинението дойде не защото нямаше оперативни доказателства за извършен шпионаж, а заради особености в Наказателно-процесуалния кодекс.
Така и до днес в България осъдени за шпионаж в полза на Русия все още няма. Напълно е възможно да няма и занапред. Начинът, по който групата на Иван Илиев е събирала информация е особен с това, че е много трудно да се докаже оригиналният произход на документите с гриф „строго секретно“. Но това са подробности, чиито ефект тепърва ще наблюдаваме в процеса по предстоящото дело.
Ето и още един юридически спомен. Помните ли ликвидирането на бившия премиер Андрей Луканов и осъждането на неговите убийци? Казвам убийци, защото съдът потвърди обвиненията на прокуратурата и групата на извършителите се оказа в затвора. Последва обжалване пред най-висша инстанция и те бяха оправдани заради груби процесуални нарушения при следствието.
Преди години бях поканил за събеседник в телевизионно студио един от прокурорите, работили по убийството на Луканов. Той обясни подробно оправдателните присъди. Извън ефир го попитах: „И все пак кои са убийците на Луканов?“ – „Как кои?“ – учуди се прокурорът. „Ами тези. Само че законът си е закон. И процедурата – процедура“. Ако не друго, дори и да няма осъдителни присъди срещу шпионите, случката беше толкова унизителна за България, че дано това да е станало ясно – Русия е противник, който днес е част от съвсем друг, недемократичен и неприятелски за България, свят.
