Иван Ибришимов, специално за anteni.bg
„Deus ex machina“, в превод „Бог от машината“ е израз, произлизащ от театралните представления в древните Елада и Рим, където развръзката в заплетеното действие накрая се е решавала с един замах от боговете. „Боговете“ били спускани на сцената със специален механизъм и въжета /машина/, която не била тайна за зрителите. В по-ново време фразата е придобила преносно значение и се използва за всяко решение на проблем, което не се подчинява на вътрешната логика на проблема, но колкото и невероятно да изглежда, то помага на автора да убеди аудиторията в правотата си.
В случая Радев и БСП заложиха на машинното гласуване, като средство за честни избори, но при очертаващата се поредна яка загуба на лявата коалиция ще използват точно машиното гласуване като аргумент, че резултатите от изборите са манипулирани. Точно от такива опасения шефът на „Информационно обслужване“ АД проф. Михаил Константинов предупреди, че комбинацията между нормално и машинно гласуване предполага много грешки при обработването на резултатите от всички равнища – от секционните, през райнонните избирателни комисии, в крайна сметка до ЦИК. При най-добро желание и мобилизация това би довело до забавяне на крайните резултати с около седмица.
От тук възникват два важни въпроса
Първият: Защо беше целият зор за въвеждане на машинното гласуване, след като цяла Европа го отхвърли като неефективно и безполезно, и сега се прилага само в няколко района на Белгия около Брюксел?
Вторият: Кой ще поеме финансовата и правната отговорност за закупените и платени от държавата машини, за допълнителните средства за софтуер, обучение на експерти и на членовете на комисии, както и за всички произтичащи от предстоящия хаос политически неразбории?
За сведение на читателя
Първоначалното искане на президента Радев, на БСП, на протестиращите и политически проституиращите беше да се доставят машини за всички избирателни секции в страната. За целта парламентът трябваше да гласува баснословни суми над 150 милиона лева, с които изпълнителната власт да се справи с исканията. Бяха обсъждани различни варианти за закупуване на 10000, 12500 или 25 хиляди устройства. В крайна сметка се стигна до компромисното решение машинно гласуване да има в две трети от секциите, тези с над 300 избиратели, като за целта спечелилата конкурса фирма „Сиела Норма“ закупи 9600 машини срещу 43 милиона и 200 хиляди лева с ДДС, пари на данъкоплатците. Не можах да намеря информация колко струват софтуера и обучението на експертите и членовете на комисии, за съхранението на машините, за сигурността и логистиката, но отново иде реч за десетки милиони. При така създадената ситуация, независимо от пандемията и локдауна, връщане назад няма и на 4 април избори трябва да има.
„От желание да стане много хубаво, стана много лошо.“
Това в крайна сметка констатира проф. Константинов, парафразирайки без да иска бившия руски премиер Виктор Черномирдин, който ни остави крилатата фраза „Искахме най-доброто, а стана както обикновено“.
Напълно съм съгласен с професора, но ще добавя и още нещо. Практиката отдавна доказа, че в ръцете на дивака компютърът може да бъде паве, чук или наковалня, подложка за ядене или декорация в пещерата. Всичко, освен умна, божествена машина, каквото е предназначението му.
БСП и президента Радев поискаха Бог от машината, но си останаха на равнището на пещерата. И отново ще бъдат хем изборно бити, хем ненаказано щастливи. Както обикновено – за сметка на данъкоплатците.
Но се обзалагам, че президентът Радев и БСП, които истерично наложиха машинното гласуване, след вота ще го използват като обвинение за фалшификация на изборите.
