„Ню Йорк Тамс“
Германски и китайски знамена се веят по оградени с дървета алеи. Работниците издигат магазин и хотел в архитектурен стил, по-често срещан на места като Бавария или Шварцвалд. В близкия ресторант се сервират колбаси на скара от Тюрингия, пържени колбаси от свинско месо и много кисело зеле. А в пекарната гладните клиенти могат да си купят хляб с квас или геврек, изпечен по начина, по който се правят в Баден-Вюртемберг.
Това е в град Тайцан, на малко повече от час път с кола северозападно от Шанхай. „Всичко, което намерите в Германия – казва г-н Гербер, – ще намерите в моята пекарна.“ Тайцан олицетворява дълбоките връзки между втората и четвъртата по големина икономики в света. Китайският град е толкова тясно свързан с германската индустриална машина, че някои хора го наричат „Малката Швабия“.
Но отношенията породиха и опасения, че Германия е станала прекалено зависима от Китай. Това може да бъде особено трънлив проблем за президента Байдън, който направи изолирането на Пекин по търговски и геополитически въпроси основна част от цялостната си китайска стратегия.
През декември Германия изигра доминираща роля в сключването на първоначална сделка за защита на инвестициите на Европейския съюз с Китай, въпреки възраженията на идващата администрация на Байдън. Ангела Меркел защити споразумението, както е необходимо, за да помогне на европейските компании да постигнат допълнителни печалби в Китай. През януари тя сигнализира, че не иска Германия да вземе страна в нова студена война, като заяви на Световния икономически форум: „Не съм за формирането на блокове“. Нейната позиция може да има голямо влияние в цяла Европа, предвид положението на Германия като най-голямата икономика. „Това е колебаеща се държава по отношение на влиянието“, казва Тереза Фалон, директор на Центъра за Русия и Азия в Брюксел. Германия ще бъде под нарастващ натиск през следващите месеци да избере страна. Сделката с Китай все още изисква одобрение от Европейския парламент, където мнозина са враждебно настроени.
Тя може да срещне натиск и по време на срещата на върха в началото на юни на Г-7, която включва още Франция, Италия, САЩ, Канада, Великобритания и Япония. Байдън иска да укрепи тази институция, след като Доналд Тръмп я игнорира през последните четири години. Някои европейски политици, избиратели и групи за защита на правата искат Германия да заеме по-строга позиция по отношение на нарушенията на правата на човека. Те цитират репресиите на Китай в Хонконг и задържането на около милион членове на преобладаващо мюсюлманските етнически малцинства в Синцзян, в далечния запад на Китай. „Не сме доволни от неясните обещания, дадени по отношение на бруталното потискане на малцинствата“, каза Райнхард Бютикофер, член на Европейския парламент, който е говорител на Зелената партия по външнополитическите въпроси.
Дори водещите бизнес групи в Германия, макар и като цяло да подкрепят позицията на г-жа Меркел, призоваха Китай да отговори на критиките. „Ситуацията с правата на човека в Синцзян, както и политическата ситуация в Хонконг, затрудняват нашите политически и икономически отношения“, каза Йоахим Ланг, генерален директор на мощната германска федерация на индустриалците. „В най-добрия интерес на Китай е да се осигури по-голяма яснота на международната общност относно условията на място и да се отговори на критиките.“ Китай отхвърля критиките като намеса във вътрешните му работи. Европейски компании там заявиха, че избягват използването на принудителен труд в Синцзян.
Германия се възползва от връзките си с Китай, особено по време на пандемията. Китай изпревари САЩ като най-големия търговски партньор на Германия и стана основния пазар за много от немските компании. Мерцедес продаде три пъти повече автомобили в Китай през миналата година, отколкото в САЩ.
Над 350 германски компании вече имат операции в Kern-Liebers, производителят на г-н Steim, беше първата от над 350 германски компании, които създадоха операции в Тайцан,привлечени от евтини недвижими имоти, близко летище и местни служители.
