Фред БАРНС, „Вашингтон Екзаминър“
Ще започна с разбиването на мита, известен като тръмпизъм. Или поне ще опитам. Ето няколко факта. Тръмпизмът не е разширил Републиканската партия. Нито пък има светло политическо бъдеще без самия Доналд Тръмп. Тръмпизмът като политически феномен не е „по-голям“ от самия него. За демократичната левица и медиите Тръмп беше идеалният враг, за когото бяха виновни консерваторите и републиканците. Той беше идеалната отрова за разпространение. Но след като загуби Белия дом и особено след шума на Капитолия на 6 януари, вече е по-малко полезен. И така, те се обърнаха към тръмпизма като наследство, като основното оръжие на републиканците. Но това не представлява инструмент за печелене на гласове, защото не може да заличи консервативния дневен ред, към който са привързани републиканците от ерата на Рейгън. Всъщност Тръмп грабна този популярен набор от десни въпроси, когато беше избран през 2016 г.
Преосмисляйте тръмпизма и го използвайте като начин да видите Тръмп като уникален – тоест пълноценен, единствен по рода си лидер, група от един човек. Привличането му се основава главно на това кой е той – човекът, мъжът, характерът. Проблемите са второстепенни. Такъв е и фактът, че се кандидатира като републиканец. Никой не би могъл да замени ефективно Тръмп. Той съживи апела си с 90-минутна реч на годишната Конференция за консервативни политически действия, където повдигна темата за тръмпизма. „Слушам този термин все повече и повече“, каза той. Изглежда му харесва.
Тръмп подслади тръмпизма и го определи по полезен начин за целите му. Според него той се състои от „големи търговски сделки“, ниски данъци и дерегулация, имигранти, приети в страната въз основа на заслуги, силни граници, без бунтове, Втората поправка, силна армия и противопоставяне на Китай. Това не го поставя като уникален или необичаен за президент. Но уви, личността му го прави. Като президент Тръмп беше фанатичен относно това да бъде център на внимание, цял ден, всеки ден. Помощниците му се концентрираха върху създаването на възможности за него да привлече внимание и похвала. Нито е способен да признае грешка или провал. Като кандидат през 2016 г. Тръмп се съсредоточи върху два въпроса – имиграцията и търговията. Това беше оскъден дневен ред. Като президент той успя да блокира потока от нелегални имигранти, въпреки че стената, която той предложи на южната граница, беше завършена само частично.
Търговията е съвсем друга история. Той скъса с традиционната републиканска политика на свободна търговия и наложи мита на Китай. Неговата протекционистка политика „намали икономическия растеж и не успя да достави Мичиган, Пенсилвания или Уисконсин на изборите през 2020 г.“, пишат бившият сенатор Фил Грам от Тексас и сенатор Пат Тоуми в Wall Street Journal. „Протекционизмът се провали както като икономическа политика, така и като политическа стратегия.“ Тръмп никога не е признавал нито едно от двете. Но само Тръмп може да оглави списъка с тръмпизми.
Със съкращения.
