Георги Коритаров, специално за АНТЕНИ
Участието на СДС в коалицията с ГЕРБ не е празен политически ход, нито пък е плакатно пришиване на една стара демократична и емоционална емблема. Парадоксално, но тъкмо във времената на пандемична и – за съжаление – визионерска криза в ЕС присъствието на знака СДС, редом до ГЕРБ, придобива конкретна практическа стойност.
СДС бе формацията, която първа проправи пътя на България към НАТО и ЕС. В годините, когато синята коалиция, а после и партия управляваше страната, понятия като евроатлантизъм и евроатлантическа ориентация бяха изпълнени със смисъл. В български условия евроатлантизмът беше и вътрешната невидима, но непреодолима стена, която отделяше комунистическите носталгици от заредените с реформаторски ентусиазъм млади поколения.
В най-силните периоди на ОДС, чиито основен елемент бе политиката на СДС, страната ни прие и реализира стратегически решения и стъпки. Молбата за членство на България в НАТО бе подадена от служебното правителство на Стефан Софиянски. Определящото решение за външнополитическата ни интеграция в евроатлантическите структури – пропускането на натовските самолети за въздушната им операция срещу Милошевич и забраната за прелитане над българска територия на руски самолети – стана част от историческата отговорност, поета от мнозинството и правителството на ОДС и СДС.
В ценностен план на сините демократи принадлежи и политическия капитал от ратифицирането на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. Това бе акт, който позволи на тогавашния министър-председател Иван Костов да заяви от трибуната на парламента, че „национализмът в България вече е мъртъв“. Премиерът Костов имаше предвид уродливия, краен и зареден с конфликти национализъм, за който вярваше, че завинаги си е тръгнал от нова демократична и европейски просветена България.
През тези години бе осъществен и историческият пробив в отношенията между София и Скопие. Той дойде след подписването на Декларацията за приятелство, под която бяха поставени имената на министър-председателите Иван Костов и Любчо Георгиевски.
Припомням всичко това, защото то е реален политически капитал от близката ни история, но и активен стимул за правене на политики днес. СДС, в коалиция с ГЕРБ, е живият спомен за способността да се носи сериозна, а понякога и непопулярна политическа отговорност.
Днес страната ни има нужда от ново качество на ефективен, практически евроатлантизъм. Образът на България като позитивен европейски фактор в региона се нуждае от решителна реабилитация, а емблемата СДС със сигурност носи увереността, че ЕС и НАТО продължават да бъдат базисните ценности и ориентири за външната ни политика и сигурност.
При своята среща с външния министър на РСМ Буяр Османи премиерът Борисов призова към политика на реализъм, а не на емоции. СДС може да бъде генератор и на евроатлантизъм, и на съвременен реализъм. От това всички ще спечелим.
