Иван Ибришимов
Мнозина се питат защо Мустафа Карадайъ непрекъснато повтаря, че предстоящите парламентарни избори са най-важните за ДПС от 1990 г. насам? Възможни са всякакви отговори – едни по-прости, други по-завързани, но за мен е определящо, че Карадайъ е математик и специалист по информатика, и като такъв търси прост и разбираем отговор, за разлика от „високия наратив на философа“, чиито словесни абракадабри често се нуждаят от превод и дълги обстоятелствени пояснения.
Накратко: През 1990 г. ДПС направи заявка за дълготрайно и определящо присъствие в българската политика, а сега, 30 години по-късно, заявява намеренията си за дълготрайно и определящо участие във властта. Успя тогава, вероятно ще успее и сега.
Няма да споря с онези, които смятат, че през всичките тези години по един или друг начин ДПС е участвало в държавното управление, особено на общинско равнище. Само ще припомня, че доста преди Карадайъ да формулира тезата си за важността на изборите, Йордан Цонев насочи общественото внимание към управленската програма на движението, която се отличава със стремежа към ускорено развитие на страната, основано на високите технологии и на възможностите, които предоставя членството на страната ни в ЕС и НАТО. Подчертавам, че ДПС, за разлика от други партии и организации никога не е поставяло това членство под съмнение.
Доколко програмата на ДПС е реално изпълнима трябва да посочат експертите, но така или иначе документът е на масата на политиците и те, независимо от принадлежността си, волю-неволю ще трябва да се произнесат по него. Защото програмата е послание, което чака отговор, а липсата на такъв е също отговор, но глупав.
Прави впечатление, че програмата не е насочена към търсене на партньорство с конкретна политическа сила, но точно в това се крие нейната поливалентност. След като вече се очертава ясно невъзможността за бъдещо еднопартийно управление, сериозните варианти остават два – управление около ГЕРБ или около БСП, но с решаващото участие на ДПС. Последното не означава непременно пряко участие във властта, а гарантирана подкрепа за определени реформи, съобразени с управленската програма на движението. Общи точки в програмите и интересите винаги се намират, особено в сложна ситуация, на каквато сме свидетели.
Засега от предизборни съображения ГЕРБ и БСП мълчат и ще мълчат до излизането на изборните резултати. Както и ДПС ще мълчи за отсъствието на „основният обществен дразнител“ Делян Пеевски в кандидатските листи. Явно в сараите са преценили, че жестът сам по себе си е достатъчен. Както е и с водачите на листи – една трета от тях са етнически българи, което в голяма степен парира обвиненията към ръководството на ДПС за липса на етническа толерантност.
И още една подробност. От години ДПС разполага с добър експертен потенциал. През годините на т. нар. преход, ДПС финансира следването на стотици млади хора в елитни университети по света. Повечето се завръщат у нас и не бих се изненадал, ако именно те са в основата на търсеното ново позициониране на ДПС в българската политика.
А на самовлюбените лидери на системните партии в ляво и в дясно напомням една максима от времето на социализЪма: „От да живее тоя, да живее оня, пойде ни у реката коня!“
Иван Ибришимов е журналист с над 40 години практика. Започва в БНТ, става водещ на емблематичните предавания „Световна икономика“ и „Актуална антена“. Бил е зам.-главен редактор на вестниците „Експрес“, „Демокрация“, КЕШ и „Българска армия“. Между 1997 и 2002 г. е секретар на президента Петър Стоянов.
