Начало БЪЛГАРИЯ Дабългаристите плачат на чужди гробища

Дабългаристите плачат на чужди гробища

Георги Даскалов

Цялото лято гледах отблизо протестите и даже ходих няколко пъти. Тогава ДБ имаше 12 процента.

Писах многократно, заради което си навлякох омраза от хора, които харесвам и с които базово сме на едни и същи позиции.

Сега ДБ е на 5-6 (процента) (даже няма 7/8) и върви надолу. Пролет иде – и избори.

Нищо се не знае.

Още тогава казвах, че дабългаристите плачат на чужди гробища. Легитимират Бабикян, Мая, кланят се на президента и не са в състояние да се самоидентифицират. Да се отличат от другите.

При това положение Отровните растат, президентът мечтае, Коце – също, този път за нещо повече от субсидията, но ДБ се смалява. За Слави няма да коментирам, той се оказа по-умен от целия мозъчен тръст на жълтите плочки.

Ако се занимавах с предизборната кампания на ДБ, бих казал на всичките там вождове – теглете незабавно линия между себе си и президента, между себе си и БКП.

Но не се. И не искам.

Просто се чувствам тъпо да няма за кого да гласувам.

Но все пак да кажа.

Изборите са сложна работа – и упорита, всекидневна, и присъствие на терен.

Водил съм няколко кампании, с относителен успех. Първата ми работа беше да напиша на таблото всички секции – и кой е човекът ни там. Втората – да направим план. Какво очакваме и кой отговаря.

Хора на терен.

ДБ я няма на терен, освен когато се прави на Навални с лодката около Росенец. Между другото, ходих да видя „палата“, нищо особено.

Та, искам да кажа на приятелите от ДБ, доста от тях са ми приятели, с някои от лидерите даже съм работил заедно.

Както казваше баща ми, светла му памет, „щчо го пише по книгите, не се ражда по нивите“. Не всичко, което хвърчи, се яде.

И накрая – тези 5-6% означават 15 депутати в следващото Народно събрание. С преразпределението – 18-19, от мен да мине – 22.

А още не са обявени листите.

Половината, ако не и повече от тези депутати, ще са от София. И тези, които не влязат на избираеми позиции…

Вярвам, че съм ясен.

Ама кой знае.

С тия хора…

P.S. Между другото, извинявам се на всички, които го знаят отдавна, Методи Лалов е внук на ултракомунистическия кмет на Самоков Методи Лалов, удивително ретрограден човек. Не бях направил връзката.

От ФБ профила на журналиста Георги Даскалов. Той бил главен редактор на в. „Демокрация“