За целите на изследването специалисти от института по биология „Солк“ са използвали метода на геномно секвениране.
Те са изучили скоростта на растеж на волфията и са я наблюдавали, като са я поставяли в условия на светлина и тъмнина. Оказало се, че причината за бързия растеж се крие в генетичните специфики на растението.
Учените са установили, че волфията съдържа много малко гени, които отговарят за реакцията на смяната на деня и нощта.
Въпросните гени освен това са значително по-малки, отколкото при други растения. Според учените именно този фактор прави волфията най-бързорастящото растение на Земята.
Волфията е не само най-бързо растящото растение на планетата, но и най-малкото цъфтящо такова. В зависимост от вида на волфията, тя може да има размер от 0,4 до 1,5 милиметра.
У нас се среща безкоренчеста волфия. Среща се Черноморското крайбрежие (в стария канал между Варненското и Белославското езеро и Аркутино блато, Бургаски окръг), Североизточна България (под ловния развъдник „Паламара”, Шуменски окръг, с. Малък Преславец, Силистренски окръг), Дунавската равнина (с. Хърлец, Врачански окръг – в старото корито на р. Огоста), Тракийската низина (край р. Марица до Пловдив и северозападно от Свиленград), Тунджанската хълмиста равнина (край р. Тунджа при Казанлък). Географският ареал на вида включва Западна, Северна и Южна Европа, Северните части на Балканския полуостров, Северна Днепърска област, Кавказ, Южна Азия, Африка, Австралия, островите Ява, Филипините и Тасмания.