Безсмъртие във вечността… Не мечтае ли за това всеки творец!? Да се помни името му от поколенията след него и да се виждат делата на ръцете му, онова, което ден и нощ е терзаело душата, докато не намери израз върху белия лист, платното или глината.
По думите на уредничаката на изложбата Екатерина Иванова – Георги Герасимов не прави изключение.
Роден на 5 февруари 1905 г. в гр. Пазарджик, завършва гимназия и прогимназия в родния си град. Следва и завършва живопис в Държавната художествена академия в София при проф. Никола Маринов и графика при проф. Васил Захариев. През 1938 г. за 10 месеца завършва с отличие 4 годишния курс по графика в Академията за приложно изкуство в Прага при професорите Шимон и Швабински.
Завърнал се в България, работи като учител в различни софийски училища, като художник график в Държавната печатница или като военен художник. „Не обичам да се препитавам с работа, свързана с художествения занаят. Предпочитам да си вадя хляба като слуга в месарница, да меля брашно на воденица, но жаждата по изкуството непрестанно да трепери в сърцето ми…” – пише в един от дневниците си Герасимов. Избягвал да работи по поръчка, защото така избягвал и чуждото вмешателство в творбите си. Така почти цялото му творчество се оказва съсредоточено на едно място – в родния град Пазарджик.
От 1930 г. Георги Герасимов участва във всички Общи художествени изложби в страната и представителни изложби на българското изобразително изкуство в чужбина (Прага, Будапеща, Москва, Берлин, Хале, Хемниц, Ерфурт, Дрезден, Варшава, Виена, София, Пловдив, Бургас, Варна, Пазарджик и др.)
През 1936 г. е приет за член на Съюза на българските художници и многократно е избиран в ръководството му. През 1959 г. е награден с орден „Кирил и Методий”- III степен за дългогодишна преподавателска дейност, а през 1966 г. получава орден „Кирил и Методий” – I степен. Същата година организира първата си и единствена самостоятелна изложба в родния си град. Няколко месеца след това е провъзгласен за първия почетен гражданин на Пазарджик за приноса му в културното развитие на града.
Умира на 15 април 1977 г. в гр. Пазарджик.
В национален мащаб името му се нарежда сред класиците на българската графика: Васил Захариев, Борис Ангелушев, Веселин Стайков. По-известни негови творби са: „Словенка” (1938); „Водопой”(1944): „Пладня” (1944); „Жажда” (1949); „Портрет на Николай Хрелков” (1971).
Но това, с което ще остане в паметта на поколенията е, че два месеца преди смъртта си през 1977 г. Георги Герасимов завещава на родния Пазарджик всичко, което притежава: къщата с ателието и дюкяна в града, апартамента в София, множество вещи с етнографска и нумизматична стойност, хиляди книги и списания, документи и над 6000 художествени произведения (живопис, графики, рисунки и експерименти).
Експонираните в галерия „Капана” в Пловдив 165 творби (живопис, графика и рисунка) обхващат периода от 1923 г. до 1971 г. и са част от впечатляващото наследство на художника Георги Герасимов. Интерес представляват шедьовърът на българската графика „Пиета” (гравюрата отразява ехото на Септемврийското въстание от 1923 г.) и масленият портрет „Лили” (1935), работен от художника с нож и четка. И двете творби са отличени и наградени през 1936 г. от Министерство на народната просвета.
Според изричната воля на дарителя днес родният му дом е къща – музей „Георги Герасимов”. Музейната експозиция в нея проследява творческия и житейски път на художника, представяйки художествени произведения, документи и възстановеното му ателие заедно с пресите, инструментите и материалите, с които е работил. В настоящата изложба са подредени 4 пана със снимков материал от къщата – музей на твореца и 8 табла с негови мисли за изкуството и за живота, извадка от личните му дневници (съхранявани днес в Държавна агенция „Архиви” – Пазарджик).
Цялата изложба представя малка част от едно неоценимо духовно наследство, оставено от далновиден творец за поколенията след него.