В края на миналата година от този свят си отиде Пиер Карден. Едва ли има човек, по–популярен, знаменит и успял от него в света на модата. Тя беше неговото признание. Освен талант, този човек притежаваше магнетизъм, харизма, които трудно можеш да срещнеш при други, също толкова талантливи, успешни и добри хора. Лозунгът на Пиер Карден бе: „Винаги и във всичко трябва да си първи и най-добър“. Целият му живот бе стремителен ход напред и нагоре. До последния си дъх той притежаваше феноменална памет и помнеше интересни истории, които са се случили много–много отдавна. Това е последното интервю на великия моделиер, дадено пред списание Story два месеца преди смъртта му.
– Вие сте корифей в областта на модата. 74 години работа не е шега. Как успявате в продължение на толкова години?
– Всичко е в ритъма на живот. Преди 74 години аз бях най–младият моделиер, сега съм най-старият. Разликата е, че сега работя само за себе си.
– Използвате ли социалните мрежи, новите технологии?
– Обожавам айфон и Инстаграм. Но не мога да пиша толкова бързо, както младите. Но технологиите са бъдещето и аз съм много „за“. Ето, чрез Инстаграм успяхме да осведомим нашите зрители, че премиерата на филма „Домът на Карден“ ще бъде отложена с няколко месеца. За няколко минути хиляди научиха за това. Прекрасно е.
– Как минава един ваш ден?
– Събуждам се в 6 часа и цяла сутрин работя с документи, преглеждам сметките. Не забравяйте, че аз съм бил счетоводител в „Червения кръст“ през 1942 година и тази професия ми е много полезна. След това обядвам, разхождам се в парка. Заради коронавируса не мога да излизам от вкъщи, затова голяма част от времето прекарвам пред телевизора, гледам новини. Всеки ден се четат сводки, като по време на война. А то си е война, макар и бактериологична. Душата ме боли за хората по цял свят и най-вече за моите роднини в Италия. На хората през 21-ви век им се паднаха големи изпитания. Аз все пак съм спокоен, че всичко ще отмине, както и войните, катаклизмите. Но трябва да си помагаме, да сме солидарни и да не забравяме за близките си и възрастните хора. Един съвет ще дам. Ако ви стане мъчно, ако изпаднете в депресия, звъннете на свои близки и ще ви олекне. Иначе, за мен работата е най-добрият отдушник. Рисувам, за да се разсея от мрачните мисли. Молив и лист хартия винаги имам подръка.
Домът на Пиер Карден в Кан
– Вие бяхте майстор на костюми за много велики филми. Не ви ли се иска пак да работите за киното?
– Знаете ли, моята страст винаги е бил театърът. Но обичах и киното. Работил съм с такива колоси като Жан Маре и Марина Влади, Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън, обожавам Жана Моро. Веднъж ме поканиха в Рим и там се запознах с Пиетро Паоло Пазолини, както и с никому неизвестния тогава Франко Дзефирели. Те бяха прекрасни събеседници. Работил съм и с Жан Кокто. Тъкмо започваше „Красавицата и звяра“. Тогава мъже манекени нямаше. Смяташе се за лош вкус и намекваше за хомосексуализъм. Затова аз шиех и сам изпробвах костюмите за Жан Кокто, дори и за Жана Моро. Кокто беше много деликатен човек. Винаги правеше така, че хората около него се чувстваха значими.
– През 60–те години много модерни бяха саката без яки, благодарение на „Бийтълс“. Това беше безумно моден стил и сред хипитата. Оказва се, че вие сте ги измислили, нали?
– В края на 50-те се появи едно течение – на „модернистите“. Това бяха младежи между 20 и 30 години, обожаващи джаз, френските филми и модните дрехи.Те се различаваха от тълпата. Тогава излезе и филмът „Сладък живот“ и всички носеха меки, къси сака от лен с прави панталони. Според мен, не беше много естетично. И се замислих, че мъжките костюми трябва да имат друг облик. И го видях на една среща с президента на Индия Джавахарлал Неру. Хареса ми неговият костюм, който съчетаваше елегантност и комфорт. Така създадох сако без яка. С тях „Бийтълс“ излязоха на един концерт в Лондон през 1963 година. На следващия ден феновете на групата изкупиха всичките такива костюми от моя магазин „Адам“.
– Тоест, благодарение на „Бийтълс“ вие въведохте нова мода?
– По-скоро беше съвпадение. Вижте, най-важното е да правите това, което никой друг не е правил. Това е успехът. Без значение какво правите или какво имате, важното е да е само ваше. Това да е вашият стил, по него да ви познават. Заедно със саката без яки, аз направих и тесните панталони. Тогава всички ме критикуваха и много малко хора ги възприемаха. Сега говорят, че това е било течение в модата.
Прословутите сака без яки на „Бийтълс“, изработени от Пиер Карден
– В началото на 60-те вие пръв използвате геометрически рисунки върху дрехите…
– Да, това беше времето на космоса. Аз измислях нови модели, които имитираха силуети на ракети. Тогава ме обвиняваха, че съм вулгарен, защото рисунките били грозни. Сега всеки моделиер ги използва. Ето това означава „с течение на времето“.
– Вие сте един от първите западни знаменитости, които успяват да посетят Съветския съюз. Какво си спомняте от Москва?
– Това беше през 60-те години. На мен ми беше интересно да посетя страна зад Желязната завеса. Преди да тръгна, се срещнах с посланика и го предупредих, че аз далеч не споделям комунистическите идеи. Отговори ми нещо в смисъл „ами добре, много важно“. В Москва моето дефиле се проведе на Червения площад пред 10 000 души. Участваха 200 манекенки. Беше незабравимо. След това съм ходил в Русия още 27 пъти.
– Тогава ли се запознахте с Мая Плисецкая?
– Не, доста по–късно. Тя е легенда, мит като Грета Гарбо. В първия момент, в който я видях на сцената, се влюбих в нея, безусловно. Започнах да шия за нея костюми, както сценични, така и всекидневни. Нашата дружба продължи дълги години. Ние често се срещахме в Париж, в Москва или други градове на света, където тя танцуваше. Още тогава ми разказваше за трудностите на живота в Съветския съюз. Когато я посетих в Москва и видях в каква малка квартира живее, ми стана тъжно. Тя е звезда, която заслужаваше дворец. Запознахме се през 1971 година в Авиньон. Тя танцуваше там в „Кармен“. Още в началото, аз останах поразен от жаждата за живот, страстта, от трагедията, която тя излъчваше. След спектакъла моя руска приятелка ме видя, че съм като зашеметен от видяното и ме представи на Мая Плисецкая. Тя имаше тяло на 16–годишна. Представете си какъв модел е това за някой майстор. И аз започнах да творя за нея. През 1973 година й предложих да избяга от Съветския съюз. Дори организирах специално турне с такава цел. В края на турнето тя ми каза: „Пиер, разбирам какво правиш. Много ми е жал, че напускам Париж – града на балета и любовта. Но ако не се върна, моите близки ще пострадат“. Това беше толкова несправедливо. Творците трябва да работят там, където им е приятно. Какъв е смисълът държавата ти да е затвор? Нейната победа все пак дойде. През 1991 година заедно с нея направихме дефиле на Червения площад. След него тя ми каза: „Тук доскоро маршируваха само войници“.
Пиер Карден и Мая Плисецкая
– Красивата жена и жената със стил са съвсем различни неща. Какво е за вас красотата и какво означава понятието „стил“?
– Стилът е личността, красотата… Всяка раса си има своя представа за красота. За европееца, например, това са дългите крака, огромните очи. За азиатеца – дръпнатите очи и малките крака. За африканеца това са продупчените устни и нос. Красотата е сложно понятие. На мен ми се струва, че мнозина търсят своята противоположност. Блондините си търсят брюнетки и обратно.
– Модните журналисти казват, че французите вече не създават мода. Всичките идеи принадлежат на англичаните, на японците, на италианците… Така ли е наистина?
– Изобщо не съм съгласен. Кажете ми, Пабло Пикасо, който е живял и работил във Франция, без да е французин, не е обичал Париж? Нима за да създаваш френска мода, трябва непременно да си французин. Или италианска мода – италианец?
– Последен въпрос. Ваша ли е фразата: „Дрехата е вазата, в която вместо вода влиза женското тяло“?
– Да. Аз мога за направя „ваза“ във всякаква форма – кръгла, четириъгълна, остра. Това все пак е материя. И тялото влиза в тази форма. Аз не обличам тялото, аз работя като скулптор. И ако една дреха стои идеално на всяка жена, това вече е истинско постижение!
