Спорен е въпросът какво да бъде основното ястие. Някои казват, че на трапезата задължително трябва да има ястие с птиче месо, докато според други така ще излети късмета. Същият е и казусът със свинското. Едни твърдят, че е на хубаво, други вярват, че носи лош късмет, защото прасето рие в земята. Независимо на какво ще се спрете, най-важното е да не слагата на масата раци и омари, за да не върви 2021-а назад.
Важно място на новогодишната трапеза заема баницата с късмети. Традицията повелява тя да бъде нарязана на толкова парчета, колкото са членовете на семейството, плюс едно допълнително за къщата. По стар обичай в баницата трябва да се сложат освен късмети и дрянови пъпки. След като всички опитат от традиционното ястие, хвърлят дряновите пъпки в огъня. Ако изпукат, е на хубаво.
На новогодишната трапеза трябва да има и орехи. По тях се гадае дали ще е здрава година. Ако ядките вътре са хубави, тогава семейството няма да има болести и здравословни проблеми.
На 31 декември домът трябва да е чист и подреден, за да започне годината „на чисто“ и да не носи със себе си миналогодишните проблеми.
Казват, че сутринта на 1 януари е най-доброто време за гадаене, защото тогава съдбата подсказва най-вярно. На кафе, на боб или с конец са най-разпространените методи за врачуване в началото на новата година.
В новогодишната нощ в джобовете на дрехите ви трябва да дрънкат монети, за да сте здрави. Едно от празничните поверия гласи, че жените трябва да са облечени в най-новите си дрехи, за да запазят хубостта си и през новата година. Под облеклото пък да носят червено бельо – така ще им върви в любовта.
Народните поверия гласят, че ако на 31 декември има сняг, нивите ще са плодородни. Ако небето е ясно и звездите се виждат, ще има много плодове в градината.
На Нова година и на Васильовден не се дават пари назаем, за да не излезе богатството от дома. На 1 януари не се изхвърля боклукът, за да не „избяга“ късметът. Ако някой кихне на празничната трапеза на Васильовден, е на хубаво.
