От последните къщи на Арчар (снимката вдясно) започва древна Рациария. Тя е загубила своето величие след две нашествия – първо на аварията и второ на иманярите
АНТЕНИ
Преди малко повече от седмица на ГКПП във Видин бе задържан турски камион с риба, пълен и с антики. Една от версиите е, че артефактите са изровени в района на видинското село Арчар, до което се е намирал древният град Рациария.
Улпия Рациария е била символ на богатството, красотата, културата и могъществото на Римската империя. Днес Улпия Рациария е символ на разрухата. И то разруха в сърцето на Европа. За съвременната континентална цивилизация случилото се с римския град няма аналог. Това е една от най-тъжните страници на културния упадък на България. Нашата държава позволява тази историко-археологична вандалщина, която е трудно да бъде описана и систематизирана, а още по-трудно и направо невъзможно е да бъдат коректно представени размерите на щетите, нанесени от иманярските набези. В случая говорим за престъпления към поколенията, започнати във времето на соца и продължаващи до днес. Стотиците иманяри са най-невинната част от криминалното ограбване на този огромен по размерите си римски град, разположен според някои изследователи най-малко върху 1300 декара с предградията. Но тази цифра, както и много други в нашия случай са твърде условни. Защото ограбването е правено със скритото съгласие на политици от по-старо и по-ново време, ченгета, мафиоти и дори вътрешни министри, работили в годините на прехода. И за да сме докрай точни към събитията, трябва да признаем, че по време на социализма тук започват някакви археологични разкопки. Те вървят едновременно с първите по-сериозни иманярски набези, покровителствани от няколко тогавашни влиятелни ченгета и партийци, които продължават своята „дейност“ и след 10 ноември, преобличайки няколко свои хора в бизнесмени и колекционери. След падането на Тодор Живков обаче финансирането на въпросните разкопки е спряно и мафията на антики печели своята първа победа над властта. В продължение на 20 години иманярите (черноработниците на мафията) превръщат Рациария в лунен пейзаж, властвайки в района повече от 20 години. Чак през 2013 г. държавата се връща, а ежегодните археологически разкопки са възстановени от НАИМ към БАН с ръководител Здравко Димитров.
Историята на унищожението върви успоредно с твърде повърхностните опити да бъде разказана историята на този римски град, възникнал в началото на новата ера. Впрочем първи внимание на Рациария обръща големият австрийски изследовател Феликс Каниц през 60-те години на XIX век, който се позовава на Клавдий Птолемей и Певтингеровата карта и казва, че тук е съществувала някогашната величествена и прочута римска Рациария. Всъщност днес останките от великата Рациария се намират западно от видинското село Арчар, опирайки или по-скоро влизайки в последните къщи от селото. В годините може би единственото нещо, направено уж срещу иманярските набези, е полицейският участък в центъра на Арчар, който иначе обслужва още 14 села и дори град Дунавци. Участъкът е създаден през 2007 година от тогавашния вътрешен министър Румен Петков. Роденият в Плевен днешен лидер на АБВ има огромен интерес към артефакти и според много наблюдатели е искал да сложи под собствен контрол иманярската мафия. Същия този Румен Петков ще видим в частния самолет на Васил Божков при изложбата на колекцията на олигарха в Москва през 2009 г., както и на много други изложби с археологически ценности. Любопитно е, че точно на улицата и в градинката около сградата на полицейския участък в Арчар са показани красиви римски капители и стели, заловени от иманяри или дарени от селяни, които са ги открили в околностите.
Уникален капител (вляво) украсява полицейското управление в Арчар, както и красива каменна скулптура, намерена в древна Рациария
Първата публикация, посветена изцяло на историята на Рациария, излиза от печат през 1911 г. и е дело на Никифор Неделев. Кръгът от учени, които се занимават с изследването на паметници от римския град, през първата половина на XX в. е допълнен от Богдан Филов, Иван Велков и Георги Кацаров.
Тази мозайка се намира във Видинския исторически музей от времето, когато държавата мислеше да прави от Рациария музей на открито
Най-сериозната студия, проследяваща според извори историята на града от неговото създаване до края на VI в. е дело на проф. Велизар Велков, под чието ръководство са разчистени и допроучени останките от разрушения некропол в местността Парлозите. В същия период Борис Геров прави изследване, обхващащо етническия и социален състав на населението, както и икономическото развитие на града през I-III век. През този най-полезен за изучаването на Рациария период между 1958 и 1968 г. се провеждат частични разкопки, организирани от видинския музей и в частност от тогавашната директорка Йорданка Атанасова. Поради липса на средства археологическите разкопки са прекратени през 1968 г. В края на 1970-те години започва съвместна експедиция на български и италиански археолози от университета в Болоня, начело с Дарио Джорджети и Мария Болини. Благодарение на италианците започва и последователното излизане на сборника Ratiariensia в 4 тома. Направено е въздушно заснемане на обекта, благодарение на което се получава информация за запазените архитектурни структури. Мария Болини събира и систематизира всичката строителна керамика. Тя обособява няколко групи според печатите, като има такива, съдържащи името на императора, военната част, майстора или ателието, в което е направена. Друго значително откритие, което трябва да се отбележи, е проучената резиденция на провинциалния управител на Крайбрежна Дакия от Георги Кузманов през 1980-те години. Комплексът е датиран IV–VI в., като има значително преустройство през V век. Какво ни завещават българските и италианските учени, преди да отстъпят мястото си на иманярите.
Мраморна римска плоча
Името на града Colonia Ulpia Trairana Ratiaria се споменава за първи път в надпис от 125 г. – най-ранното точно датирано писмено сведение. Кога е възникнал животът на това място, не знаем със сигурност. Отделни находки от латинската епоха сочат, че областта е била населявана преди римското завоевание. При сондажните разкопки, провеждани в Рациария, обаче не са открити следи от предримското селище. Известно е, че това селище е било разположено в областта на мизите, едно от най-значителните племена в Северна България, живяло тук и преди новата ера. Важен преломен момент в историята на Рациария са годините на Веспасиан (69–79). Издигането на града през този период е свързано и с големите грижи на Веспасиан по укрепването на долнодунавския лимес и по организирането на дунавската флотилия. Съществуват данни, че в края на I век в Рациария е настанен за известно време IV Флавиев легион и помощни войски. Към II век се отнасят и немалък брой надписи, от които могат да се направят и някои наблюдения върху характера на населението: цивилно население от военен и невоенен произход – италийци и перегрини. Особено място заемат италийските преселници от цивилен произход, както и членове на муниципалната аристокрация от източен произход. Много благоприятни възможности е имало за развитието на земеделието, а градът е управляван от градска аристокрация. Откриваните надгробни надписи из различни места на територията на Рациария, принадлежащи на членове на градската аристокрация, отбелязват всъщност съществуването на отделни поземлени имения, притежания на членове на градската аристокрация, в които са работили и роби.
Керамична лампа и други съдове, иззети от иманяри, „работили“ в Арчар
Рациария се развива и като голям център на занаятчийското производство. От града и неговата околност произхождат стотици предмети (на златарството, бронзолеярството и др.). Някои дори наричат Рациария златарницата на тази част на Римската империя. Златните и сребърните накити, голяма част от които твърде красиви, показват редица сходства в техниката и начина на украсата с други подобни предмети, намирани в други краища на Северна България. От Рациария произхождат доста предмети от стъкло, кост, немалко геми и камеи, но доколко те са внасяни отвън или изработвани на място, трудно би могло да се твърди при сегашното състояние на проучването върху тези материали. В чест на успешния завършек на втората дакийска война през 106 г. император Траян дава на града титлата Колония. След административната реформа на Диоклециан от края на III в. градът става столица на провинция Крайбрежна Дакия. Рациария е постоянен обект на набези от страна на варвари и хуни и съществува до 586 година, когато според ранновизантийския историк Теофилакт Симоката е разрушен от аварите.
Разкопки на официалните археолози край Арчар
И тук свършваме с полезната информация за поколенията, включваща и разбира се, много музейни експонати, съхранявани във Видинския исторически музей и в Националния исторически музей. Колко още обаче щяха да са находките от Рациария, е бедна фантазията ни. Много великолепни творби на римската скулптура, мозайки, златни и сребърни накити са унищожени от иманярите, а най-тъжното е, че вече е невъзможно да направим каквито и да било предположения колко красоти са изтекли по каналите към частни колекции от Англия, Германия, Холандия, Белгия, Дания, САЩ и Франция… Да не говорим, че това можеше да е най-големият музей на открито от тази епоха у нас. С красива гледка към Дунава…
Имат ли българи предмети от Рациария?
Със сигурност, и някои ги притежават напълно законно. По силата на Закона за културното наследство колекционерите у нас имаха срок до 10 април 2010 година да декларират в музеите археологическите артефакти в своите сбирки. Така на практика и у нас има държатели на предмети от Рациария. Друг е въпросът, че самите музеи за 10 години не са направили организация декларираните предмети да бъдат регистрирани.
В почти всички напреднали страни колекционирането на артефакти отдавна е декриминализирано на територията на отделната страна. Казано с други думи, това означава, че имаш право да притежаваш артефакти, но не и да ги продаваш в чужбина. Ако българското законодателство позволяваше това и преследваше докрай и с цялата си сила изнасянето на ценности в чужбина, в страната ни щяха да остават изключителни предмети от археологическото богатство на България, а нямаше да заминават нелегално през каналите към търговете на големите аукционни къщи или директно в частните колекции на западняците. Горе-долу това е битката и на Съюза на колекционерите в България, който обединява над 80 физически и юридически лица. Но това е съвсем друга тема, макар и косвено свързана с Рациария.
Така изглеждат големи части от древния град Рациария, където са търсили своя късмет местни „археолози“
Впрочем лунният пейзаж на Рациария е следствие именно на калпава държавна политика и в годините на развития социализъм, и днес. Още по Живково време властта позволява на Държавна сигурност да прибира всичко ценно и да го прави каквото си иска. Цели сектори от службите, натоварени да се борят с трафика и износа на антики, на практика създадоха своя мафия и овладяха тайния износ и тайния арт пазар. Българските управници, вместо да задържат съкровищата у нас и да направят музеи и туристически дестинации, предпочитаха в годините да покровителстват арт каналите и да трупат лично състояние от културно-историческото наследство на страната ни. Тежък проблем, който изисква откровен и честен разговор, на какъвто у нас, изглежда, не сме способни. Преди 8 години от агенция „Асошиейтед Прес“ направиха репортаж за Рациария, докато българската журналистика в годините правеше сладникави интервюта с Александър Лилов, Румен Петков, Васил Божков, Светлин Русев, Димитър Иванов, Станимир Флоров, Божидар Димитров, Цветан Цветанов… Част от тези хора вече не са между живите, но ви препоръчваме в края на статията да запомните тези имена. Всяко от тях е свързано по особен начин с най-новата история на Рациария. История, минаваща между древно величие и настояща нищета. Нали си представяте аристократа от Рациария, чийто златен пръстен е изровен заедно с костите му 1700 години по-късно от безработен циганин от Арчар, който копае през нощта, защото трябва да нахрани домочадието.
„Гражданите“ на Арчар се прехранват от Рациария
Ще завършим този текст с началото на репортажа на АП. Защото нищо, ама абсолютно нищо не се е променило за тези 8 години. „На бреговете на Дунав в северозападния край на България лежат останките на римското селище Рациария – безценен паметник на културното наследство. Районът обаче е осеян с дупки, олицетворение на голямата напаст – иманяри, търсещи антични съкровища, които после продават на черния пазар. Държавата е безсилна да спре разграбването, което лишава света от това културно богатство, а България – от приходи от туризъм.“
Това е обичайната тъжна гледка, като се кара по асфалтирания път, прекосяващ древна Рациария
Очаквайте продължение на темата за Арчар и мафията, изнасяща и търгуваща с културни ценности.
