понеделник, 29 април 2024 г.

Почина големият български историк акад. Константин Косев

На 83-годишна възраст след тежко боледуване почина един от най-уважаваните български учени историкът академик Костантин Косев. Той е историк с международна известност и авторитет, автор на десетки монографии и стотици студии и статии, които го прославиха като един от най-задълбочените изследователи и специалисти по история на българското Възраждане.

Акад. Косев е роден на 15 август 1937 г. в Дупница. Син е на известния историк Димитър Косев. През 1960 г. завършва Софийския университет със специалност „История“. Работил е като докторант в Института по история при БАН. През 1965 г. защитава научната степен „кандидат на историческите науки“ с дисертация на тема „Развитие на капиталистическите отношения в българското градско стопанство през 60-те и 70-те год. на ХІХ в.“ с научен ръководител проф. Ал. Бурмов.

В периода 1966 – 1967 г. специализира в Мюнхен и Бон. Между 1973 и 1978 г. е заместник-директор на Института по история и на Единния център по история на БАН.

В периода 1974 – 1989 г. е преподавател по история в Историческия факултет на Софийския държавен университет (София).
През 1977 г. става доктор на историческите науки, а от 1979 г. – и професор. От 1989 г. е член-кореспондент на БАН.

През 1990 г. е назначен за министър на народната просвета и заместник-председател на Министерския съвет.
Депутат в VІІ Велико Народно събрание 1990-1991 г. От 1991 до 1997 г. отново е преподавател в Софийския университет, а от 2003 г. е академик. Между 1996 и 2007 г. е заместник-председател на БАН.

Акад. Косев е автор е на 8 монографии, 15 студии и много научни статии. Научните му интереси са свързани с Възраждането, борбата за национална независимост и дейността на нашите революционери, Освобождението (1877-1878 г.).

Особен интерес Косев проявява към германската политика по Източния въпрос и конкретно ролята на Ото фон Бисмарк за разпалването на Източната криза (1875-1878 г.) и косвено неговата роля за Българското освобождение, както и ролята на „железния канцлер“ по време на Берлинския конгрес (13.06 – 13.07.1878 г.).
В своите трудове той детайлно изяснява сложните взаимоотношения между Русия, Германия и Австро-Унгария и тяхното отражение върху хода на Източната криза.

Почетен доктор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html