Днешният ден ни насочва към разбиране на характера на кризата.
1) Това не е парламентарна криза – има си парламентарно мнозинство;
2) Това не е правителствена криза – правителството има ясна подкрепа на коалиция, която има мнозинство;
3) Не е и премиерска криза – лично премиерът си държи парламентарната подкрепа;
4) Не е и политическа криза в смисъл на загуба на власт, контрол, управление – силовите институции, МВР, ДАНС и армията са на страната на правителството и премиера;
5) Не е и социална криза – синдикатите и повечето от браншовите организациите, както и църквата, и разни влиятелни неправителствени организации, са на страната на премиера.
6) Това е институционална парализа:
7) Премиер, който систематично пренебрегва парламентът в една парламентарна република;
Парламентарно мнозинство, което бойкотира президента;
9) Главен прокурор, който съществува и оперира в паралелен свят спрямо парламент и президент.
10) Институционалната парализа заплашва конституционния ред и в този смисъл е заплаха за националната сигурност.
Демократичното и цивилизовано решение: оставка, честни избори и ново парламентарно представителство!
От ФБ профила на автора. Заглавието е на редакцията. Васил Гарнизов е политолог и антрополог, доктор по филология към Института за фолклор при БАН, извънреден доцент в Департамента по антропология в Нов български университет.
