Моята българска роза – така бащата на турската нация Кемал Ататюрк нарича Димитрина Ковачева, а тя умира през 1966 г. с думите „Сънувах Кемал“. Тяхната любов, обречена заради религия и предразсъдъци, оставя отпечатък в сърцето на Мустафа Кемал до края на дните му. Той среща Димитрина, докато заема длъжността военен аташе на Османската империя у нас. Два пъти иска ръката й, но получава отказ от нейния баща въпреки симпатията помежду им. Когато Ататюрк си отива от този свят през 1938 г., сред личните му вещи намират една-единствена снимка – на Димитрина Ковачева.
Нейната история, заедно с тези на още три забележителни жени от прочутата фамилия Стоянович, допринесли за развитието на столицата ни, са представени в новата изложба на Регионалния музей на София „Историята помежду“. Първата й част, реализирана със съдействието на Националния исторически музей, може да бъде разгледана до 30 септември. Втората част ще бъде представена през октомври-ноември.
Сегашната изложба се състои от два компонента. Първият е „Жените на София“ и разказва за видната фамилия Стоянович.
Вторият, „Историята като образ“ с експозицията „Фрагменти“, показва творби на съвременни артисти – инсталации, мултимедия, филми и др., посветени на различни аспекти от историята на столицата.
Пътищата на общественичките и интелектуалките от рода Стоянович се преплитат с тези на изтъкнати личности, сред които освен създателя на модерната турска държава Ататюрк са царица Елеонора Българска – втората съпруга на цар Фердинанд, и неговата майка княгиня Клементина Бурбон-Орлеанска. Затова разказите за тези изявени жени са експонирани наред с исторически личности в музея, за да покажат чрез снимков материал, текст, видеоразказ и дори тоалети от епохата как личните истории се преплитат с историята на София. Така, без да се нарушава постоянната експозиция, тя придобива нов облик, разказва Весела Ножарова, куратор на изложбата „История помежду“. По този начин ще бъдат показвани в бъдеще историите и на други софийски родове и личности, вплетени в „междината“ на познатата история на града, казва Ножарова.
През септември към дамската плеяда ще бъде включен и разказ за известната археоложка Магдалина Станчева, която дълги години работи именно в Регионалния исторически музей на София. Нейното име е свързано с почти всяка археологическа ценност, разкрита на територията на столицата, затова я наричат Пазителка на тайните на София. Благодарение на нея миналото на града е живо, а историята му става известна на света.
Историите на жените от фамилия Стоянович са за Мария Стоянович (1860-1925), известна с благотворителната си дейност; Мика Белопопска-Сотирова (1880-1978), играла в дългия си живот значима роля в семейната история; Жана Стоянович (1869-1961), получила солидно образование в Швейцария и в продължение на 32 години обичана преподавателка по френски език в Първа девическа гимназия в столицата (на нея е кръстена потомката й – известната актриса Жана Стоянович); Димитрина Ковачева (1892-1966). Те са разказани от техния потомък – тв водещ и сценарист Димитър Стоянович. Благодарение на него посетителите на изложбата ще научат изключително любопитни и слабо известни факти за „матриархите на рода“, както той ги нарича.
Участници в експозицията „Фрагменти“ са Стела Василева, Наталия Ленц, Ивана Ненчева, Радостин Седевчев, Георги Тенев и Красимир Терзиев. Част от тях са работили по проекти, свързани с периода след 1944 г. Някои от инсталациите възкресяват призраци от миналото – паметника пред НДК и мавзолея. Идеята е да се осмисли как се променя идеологическото сърце на града, каква е динамиката на спомените на цели поколения, уточнява Ножарова.
„История помежду“ е проект на фондация „Изкуство – дела и документи“ и е част от календара на културните събития на Столичната община за 2020 г.
