На 26 август 1944 г., въодушевено от успешното настъпление на Червената армия към Балканите, ръководството на Българската работническа партия (комунисти) издава Окръжно № 4, в което призовава всички свои дейци да подготвят въоръжено въстание с цел „събаряне на монархо-фашистката диктатура“.
Хората казаха „Не на страха“, последва масовизиране на партизанското движение, акции и на 9 септември пада правителството на Муравиев. Социалистическата революция побеждава не толкова окончателно и не толкова безвъзвратно, както дълги години проповядваха учебниците по история и „Наръчник на агитатора“.
Символ на победата е снимката на партизанския командир Александър Пипонков – Чапай, който влиза в Белово с вдигнат юмрук баш на 9 септември 1944 г.
76 години след Окръжно номер 4 един друг вдигнат юмрук даде началото на борбата срещу мафията и диктатурата на Борисов. На 9 юли президентът Радев слезе при протестиращите негови симпатизанти с вдигнат юмрук и призова „Не на страха! Мутри вън“! „Да изхвърлим мафията от изпълнителната власт! Да изхвърлим мафията от прокуратурата!“
И се започна. Протести, блокади, барикади. В началото протестът се масовизира, но след това постепенно започна да спихва, за разлика от дните след Окръжно № 4. Има и друга разлика от тогава и сега. Партизаните крадяха храна от мандрите, протестиращите хвърлят храна. Едва ли някога ще научим колко броя яйца и колко тона домати са хвърлени по сградите на властта. И колко тона риба се изсипаха, и колко тома книги станаха зян.
Сега се очаква сакралната дата 2 септември да се види дали управляващите ще съберат 120 гласа за внасяне на решението за избори за ВНС, или ако не – дали Борисов ще си подаде оставката и мутренско-мафиотската диктатура да бъде съборена окончателно и безвъзвратно.
Така този 9 септември може да се случи една седмица по-рано от онзи.
В краен случай това може да стане и на 7 септември, в чест на 109 години от рождението на др. Тодор Живков.
