Иво ДИМИТРОВ
Eдна моя приятелка попита във Фейсбук какво ще кажете един ден на децата си, че сте правили през лятото на 2020 и дава няколко възможни отговора от типа на: а) пекох се на плажа; б) пих ракия и бира с приятели; в) свалях гаджета в интернет; г) бях на протест… Аз нямаше как да дам нито един от тези отговори, защото лятото ми мина в работа. Реших да се пошегувам, че през юли и август съм ходил за риба, за да има какво Отровното трио да изсипва на площада. Веднага ме налазиха хейтъри и приятели с въпросите защо се гавря с протеста, какво ме е променило, защо не заставам на позицията на протестиращите.
Аз съм част от протеста вече 24 години, но няма как да застана до всички протестиращи днес. Нищо не ме свързва с хора, които са на път да удавят народното недоволство в простотията на собствените си евтини пиар акции. Докато пред нас се провежда открита улична лумпениада, големите акули плуват щастливи и сити в морето на така наречения преход. Медиите, вместо да разследват големите далавери с обществени поръчки, мерят мускулите на Бабикян, Хаджигенов и Минеков или радостно подскачат около Христо Иванов, Слави Трифонов и Мая Манолова.
Да сте чули някой от гореизброените кандидати да оправят държавата да попита какво става с разследването две години след трагичната катастрофа край Своге, отнела живота на 20 невинни наши съграждани? Няма и да попита. Фирмата строител на пътя убиец „Трейс Груп Холд“ получава нови милиардни поръчки, асфалтът продължава да е калпав и след една-две години употреба да се нуждае от ремонт, а роднините на жертвите се чустват излъгани и унизени от правосъдната ни система.
Да задаваш важни въпроси, да търсиш отговори за голямата корупция е много по рисковано и сложно, отколкото да хвърляш вмирисана риба по жълтите павета. С една риба Христос е нахранил 5000 гладни човека. С рибата по жълтите павета лумпените дискредитират народния гняв и отвращават хиляди, които са готови да се борят за истинската си свобода. А тя ще дойде, когато светът се освободи от големите корпорации. Казал го е един от най-светлите умове на нашето съвремие Ноам Чомски. Преведено на български, ние трябва да се освободим от прегръдката на големите олигарси, които акомулират огромни печалби от обществени поръчки.
Точно в името на тази свобода „Антени“ започва серия от разследвания за големите корпорации, които получаваха големите обществени поръчки и взимаха лъвския пай от европейските програми, докато малкият и среден бизнес се гърчат от проверки и рекет. Ще започнем с „Трейс Груп Холд“, ще продължим с „Главболгарстрой“, „Джи Пи Груп“, ще стигнем до големите печеливши от поръчките в Столична община.
