Зорница ИЛИЕВА
Като многоръкия Шива Ердоган не се отказва от игра на много фронтове. Не е само амбиция за историческа предопределеност и посрещане от него на 100-годишнината от основаването на Турската република през 2023 г. като президент повелител на 100-милионна държава.
Неговото е целенасочена дългосрочна стратегия за съдбата на страната като ислямска държава – лидер в мюсюлманския свят, пример за подражание и обединение поне на сунитския свят под неговото вещо ръководство. Брънка от тази верига за приобщаване към идеите и делата му на консервативните мюсюлмани в страната и извън нея е решението за превръщане на храма музей „Св.София”, Истанбул, отново в джамия. Ревизионистична османска стратегия или османски фундаментализъм, както казват някои? Няма значение, просто е удар върху кемалистите, останали верни на светската държава на Ататюрк, върху християнския свят и византолозите, върху онези, които ценят постигнатото от цивилизации преди нас и го определят като световно културно наследство.
Шамар за Атина, която се осмелява да противоречи на намерения за „делене на мегдан” с Анкара в разработването и експлоатацията на газови находища в Източното Средиземноморие. Без значение, че Гърция успява да мобилизира сили и в ЕС, и в САЩ на своя страна в този взривоопасен спор. Християнският свят и лидерите му не успяха да реагират навреме и всеобхватно на това решение на Ердоган и замлъкнаха в недоумение. Заети са с делата си за оцеляване и справяне с наслагващите се кризи, включително с коронавируса.
Така преди векове са оставили маврите да завземат цяла южна Испания и да оставят своя отпечатък върху страната и да бъдат пътеводна звезда за нови мюсюлмански мегаломански идеи. Както се казва, празно няма. ЮНЕСКО, организацията, отговаряща за световното културна наследство, се задоволи с вяла декларация и призив за съхранение на християнските мозайки и стенописи в „Св. София”, каквото и да означава това. Защото за мюсюлманите те не означават нищо и провежданите мюсюлмански молитви в „Св. София”, вече джамия, са ярко доказателство за отношението на верните на Корана. Дори турските проправителствени медии не го скриха.
Явно новият лидер на ЮНЕСКО има други разбирания за ролята на тази организация и не желае намеса в решение, което определено е политическо и носи послания в посока, различна от приемането на общо културно наследство. Окрилен от безпомощността на държави, Вселенската патриаршия и организации, призвани да защитават достиженията на човечеството, Ердоган направи и втора стъпка, но явно не и последна.
Много са византийските храмове в Турция, има време и за тях. Редът дойде на манастира Хора /Карие джамия/, Истанбул, в който е черквата „Христос Спасител” с едни от най-впечатляващите фрески и мозайки от времето на византийската епоха на територията на днешна Турция. Манастирът с черквата също е музей от 1945 г. и няма християнин, който е посетил Истанбул, да не е бил и в „Христос Спасител”, за да се наслади на великолепието на византийските фрески от 534 г. Решено е, манастирът отново става джамия, което е нов удар върху християнските общности. Където и да се намират.
И този храм е станал джамия, но през 1511 г., след превземането на Константинопол от османците. Храмът е от времето на Комнините, построен върху параклис от времето на Константин Велики, а Юстиниан го прави манастир. Малко е известно, че и ние имаме свое място в този храм, защото там е погребана, както вече съобщиха български сайтове, наша царица, Ирина Асенина, византийска принцеса, сестра на император Андроник ІІ Палеолог и съпруга на Цар Иван Асен ІІІ. Оказва се, че и монограми на Асеневци има по фрагментите на манастира Хора.
Едва ли това ще е единствена причина да надигнем глас в защита на християнските паметници в Турция, да посочим, че византийските храмове са общо цивилизационно наследство на света, без значение, че царете ни през Първото и Второто българско царство са воювали векове с Византия. Гласът ни ще е глас в пустиня, защото днес светът е обзет от мании за величие, от лидерски изяви с цел запазване на власт, от използване на религията за политически цели, а защитата на етнически интереси се счита за задължителна и обединяваща практика.
Щом и папата дълбокомислено мълчи, щом само гърците се вълнуват и друго не могат да направят, освен да спрат туристите си за Турция, щом Вартоломей се крие зад общи приказки като „удар върху общуването между религиите”, тогава не ни остава нищо друго, освен да се прекръстим и да кажем „Боже, пази България и вярата ни, че ние не можем”.
От ФБ страницата на авторката
