Дори в мълчанието му имаше граматически грешки!
Станислав Лец
На 6 август до медиите бе разпратено отворено писмо, адресирано до заместник министър-председателя г-н Томислав Дончев, министъра на финансите г-н Кирил Ананиев, до кмета на Пловдив г-н Здравко Димитров, до Управителния съвет на Общинска фондация (ОФ) „Пловдив 2019“ и разбира се – до министъра на културата г-н Боил Банов. Писмото бе последен опит на десетки независими артисти и неправителствени културни оператори да привлекат вниманието върху трудния административен диалог, който водят с ОФ „Пловдив 2019“. Припомняме, че Фондацията бе създадена с цел да подготви града за Европейска столица на културата и да изпълни с културно съдържание календара на „празничната“ 2019 г. За целта тя разпредели „близо 20 млн. лв.“. между различни неправителствени организации и независими артисти. И ако на повърхността всичко изглежда, че е приключило, от разпространеното отворено писмо стана ясно, че истината е доста по-различна.
8 месеца след като инициативата „Пловдив – Европейска столица на културата (ЕСК)“ е вече в миналото, много от ангажираните артисти не са получили парите си за инициираните и организирани от тях събития в града през 2019 г.
Според подписалите отвореното писмо дейността на ОФ „Пловдив 2019“ „се превръща в административно и мениджърско фиаско с огромни щети за сектора, който титлата [Европейска столица на културата] трябваше да подпомогне и развие… Още със самото кандидатстване обаче бъдещите участници се сблъскаха с усложнени административни изисквания и невиждани в сектора договори, които третират твореца като отявлен и „доказал се“ в миналото „крадец“ на публични средства“. Нещо повече, според авторите на обвинителния текст ОФ „Пловдив 2019“ дължи на независимите артисти хиляди левове, които е трябвало да бъдат изплатени до 45 дни след депозиране на отчетите.
В отговор на обвиненията ОФ „Пловдив 2019“, в лицето на изпълнителния директор Кирил Велчев, изтъкна, че големите виновници за създалата се ситуация са самите независими артисти, които не са могли да се справят с разни административни въпроси. Нека посочим, че сред потърпевшите са изявени имена на българската сцена, отдавна доказали капацитета си да работят на проектни начала – Станка Желева, Ния Пушкарова, доц. Снежина Петрова и др. Няколко дена по-късно (на 13 август) стана ясно, че ОФ „Пловдив 2019“ „Ще направи всичко възможно, за да изчезне горчивият вкус от създалото се напрежение“. С други думи, поне привидно – намерен е разумен баланс в диалога между независимите артисти и екипа на Фондацията.
Директорът на фондация „Едно“ Асен Асенов, чието име у нас се свързва с организацията на мащабни събития като One Dance/Architecture/ Design Week, определи Кирил Велчев като „народен танцьор“ и „момче за поръчки на силния на деня“, а реакциите му по повод „справедливия гняв“ на независимите артисти – като „тактиката на снишаване, докато отмине бурята“. Асенов резонно пита:
„Кой ще понесе отговорност за това, че през август 2020 има 66! неразплатени проекта от програмата на Европейска столица на културата, реализирана през миналата година?“. Същият поясни в профила си във фейсбук:
„За да осъществят събитията си, всички тези десетки организации са взели заеми, защото, за да представят отчетите си, те трябва да разплатят 100% от разходите за реализация (Пловдив 2019 изплаща последните 20% от финансирането си след приемане на въпросните отчети).
Голяма част от организациите чакат тези средства почти година!
Организациите освен това са съфинансирали всички техни проекти, част от програмата на Пловдив 2019 с минимум 40% (това са средства, осигурени изцяло от тези културни организации в подкрепа на програмата на Европейска столица на културата).
Цялото абсурдно дълго забавяне се случва в контекста на тежка криза за културния сектор, която беше продиктувана от забраната за провеждане на културни събития, последвалите рестрикции, свързани с капацитета на залите, изчезналите спонсори и публика.
Десетки културни организации са обречени на агония и заплашени от фалит заради лошото управление на фондацията и липсата на планиране и стратегия, свързани с обработването на отчетите след края на ЕСК.“
Уви, не само коментарите и питанията на Асен Асенов, но и част от посочените казуси в отвореното писмо на независимите артисти останаха без отговори и не успяха да провокират реакцията на институциите, до които бе адресирано писмото. Въпреки че то бе отправено и към Министерството на културата. След повече от две седмици официална позиция, изключвайки тази на ОФ „Пловдив 2019“, липсва.
Държавата като Медея за своите независими артисти
Не може да се отрече, че през последните няколко години Министерството на културата, в лицето на г-н Боил Банов, полага усилия да спечели симпатиите на артистичната гилдия в страната. Като в социалистическа България министър Банов играе с чувствителността на творческата интелигенция, а и на обществото. Купува разни художествени артефакти, свързани с българската история. Дава обещания, че рушащи се паметници на културата ще бъдат възстановени, нищо че някои от тях вече рухнаха сами, а други бяха съборени или изпепелени. Организира акция за опазване на фасадата на Софийския университет, но затова пък позволи на десетки други недвижими паметници на културата да бъдат обезобразени.
И още: във връзка с пърформанса на Ода Жон, станал известен като „Голямото плюскане“, той издигна лозунга: „Няма да върна цензурата в България!“. И последваха бурни овации. Същият върна държавата ни на световната културна сцена, макар и не без външен натиск от страна на някои културни дейци, осигурявайки националното ни участие на Венецианското биенале след провеждането на проблематичен като срокове, прозрачност и процедура конкурс.
А сега, в желанието си да опитоми съвсем българките творчески среди, г-н Банов осигурява пари на независимите артисти. Пари, които трябва да помогнат на творците и неправителствените културни оператори да се справят със замразяването на културния живот, следствие от кризата с СOVID-19. Понякога екипът на Министерството на културата не е съвсем коректен в сроковете и прозрачността на разпределението на тези средства. Но не може да се отрече, че той не е работил на такъв динамичен режим от десетилетия.
Но досущ като в други държавни институции, когато се яви някаква конфузна ситуация, в Министерството на културата настава гробовна тишина. В изчакване всичко да отмине. Тъкмо това се случва и с казуса „Пловдив 2019“.
Днес Министерството на културата провежда хаотична политика за стабилизиране на културния живот. Зад действията на институцията обаче няма ясна стратегия: защо, какво и как. Напротив. Всичко се разгръща като своеобразен спектакъл, активно мероприятие, имиджова акция за удовлетворяване на нуждите на независимите артисти.
И докато част от тях се борят с попълването на десетки документи в опит да получат някакви средства, за да могат да продължат да работят, въпреки че нямат пари, за да живеят нормално, то други бедстват в административна схватка с ОФ „Пловдив 2019“. За тях държавата се е превърнала в Медея – древногръцката жрица, която в умопомрачението си убива своите деца. По техния казус г-н Боил Банов не счита за уместно да излезе с някаква публична позиция. Нито дори заместник-министърът на култура г-жа Амелия Гешева, която има специално отношение към Пловдив. Все пак в периода 2016 – 2017 г. тя бе заместник-кмет на община Пловдив с ресор „Култура и туризъм“ и отговаряше за провеждане на политиката за закрила и развитие на културата на територията на общината.
Нека припомним, че мълчанието е традиционен за Министерството на културата похват, който в последните години се превърна в негово кредо. Министерството запази мълчание за всички скандали в средите на кинодейците. Мълчаливо подходи и към фундаментална тема като разпространението на фалшификати в страната, тема, която миналата година беляза целия културен живот в страната. И въпреки поетия публично през юли миналата година ангажимент да се създаде специализиран орган към Министерството на културата за борба с фалшификатите, днес, година по-късно, няма никакви резултати.
С мълчание се прие и бурният разговор за „новооткритите ръкописи на Яворов“, които се оказа, че не са на поета. Мълчаливо се подходи и към събарянето на паметника „1300 години България“ на проф. Валентин Старчев. Мълчание настана и когато българското участие на Венецианското биенале предизвика множество негативни коментари. Но дори и тогава Министерството на културата не намери за удачно да защити официално избрания с конкурс проект и позволи унижението на артистите, представили страната ни на международния форум. Очевидно това са проблеми, към които със своето мълчание Министерството на културата демонстрира, че няма никакво отношение.
Но дали пък този път г-н Банов няма да заеме позиция по въпроса с административните напрежения между ОФ „Пловдив 2019“ и независимите артисти, за които така самоотвержено се грижи през последните месеци? А може би умишлено ще запази мълчание, защото очаква, а може би знае, че партийният кораб майка скоро, съвсем скоро ще потъне?
