Васил ПЕТЕВ
Ние не сме държава, а малко, провинциално езотерично дружество, което не се нуждае от фундамент (конституция), а само от простоват и сбит устав, който може да бъде написан на обикновена пишеща машина или от кметския наместник, или от председателя на това объркано тайното селско общество. Това е така, защото ние всъщност се носим като отломка във времето, а отломките никога не търсят пристан.
У нас баш илюминатът (галеният от дузина папи Борисов) и ръката Господна (мъжът с каскета) пред очите на цялото селско сборище всеки ден въртят един гнусен, но според авторите му магически бълвоч със съдържание от пачи крак, чалга подправка, косъм от кърджалийски пубис, плюнка от Биков, парче епидермис от Дариткова, мозъчна гънка от Дани и парченце от 500-еврова банкнота, с обещанието за невиждано плодородие, нестихващо лято и безнаказани евросхеми.
През това време пък неграмотните членове на нашата скромна секта цъкат с език и кандидатстват по най-разнообразни селски програми, за да им дари Исус от Банкя благоденствие, необлагаеми кинти и възможност за почивка по Светите земи на Неа Парамос.
Както всяка тайно дружество, така и нашето има самочувствието, че може да дърпа конците на световната конспирация само щото преди 5 дни е било на сватба, където е била и пчелата майка Меркел, пропускайки факта, че онази си има кошер, брандиран с BMW и подреден по субординация, докато ние си имаме единствено бацилус булгарикус, разпределен из скромната ни територия на архаично-феодален принцип.
Накратко. Ние сме азбучен пример какво представлява сграда без крайъгълен камък. Сграда, градена не от майстори, а от провинциални калфи, калфи разбойници, перящи фалшивите си образи зад фасадата на тайнството. Ние сме сграда без основа. Защото ние не градим. Ние санираме.
Текстът е публкуван в социалния профил на журналиста Васил ПЕТЕВ. Заглавието е на редакцията.
