Защо смятам, че трябва да има нова конституция? Защото ние сме в съвсем друга обществено-икономическа среда от тази, в която е правена миналата. 1991-ва бяхме член на СИВ и на Варшавския пакт. Днес сме член на ЕС и НАТО и ние трябва да отговорим, като общество, с една организация, която да направи ефективно присъствието ни в тази нова среда.
Това заяви бившият кмет на София и бивш служебен премиер Стефан Софиянски в предаването „12 плюс 4“ на БНР.
Отдавна съм представил мотивите си за нова конституция. За мен моментът беше още след влизането ни в ЕС. Още покойният академик Воденичаров организира едно обсъждане в БАН. Десни партии го обсъдихме. Правили сме и още обсъждания и мисля, че проектът е готов. Към нова конституция трябва да се погледне сериозно!
Според Софиянски „набързо предложената Конституция“ от ГЕРБ е била „доста прозрачен ход“. Недоверието на хората и ниското обществено доверие към парламента пречат на обсъждането на проекта на ГЕРБ.
„Няма доверие, че този парламент, замерян с яйца и домати, би дал добър продукт. Не бива да си позволяваме втора конституция да приемаме с палатки пред парламента“, заяви той и припомни, че през 1991 година отново в София е имало гладуващи, палатки, град на истината.
„За мен този парламент е изчерпал доверието на хората и той трудно може под натиск да приеме някакъв разумен документ. Мисля, че дневният ред на обществото днес е служебно правителство, избори колкото се може по-бързо, а след изборите веднага – новото Народно събрание, с първоначалния кредит на доверие, който има, да започне работа върху новата конституция“.
Депутатите в новия парламент ще трябва да обсъдят с хората в районите си новата конституция, допълни Софиянски. „За да бъде трайна, не трябва да я приемаме под напрежение“, заяви той.
Няма нищо страшно от служебен кабинет! Ситуацията през 1997 година беше много по-тежка, но все пак успяхме да се справим. (Софиянски бе назначен за служебен премиер от президента Петър Стоянов на 12 януари 1997 г., б.р.)
„В самата конституция, която предлага ГЕРБ, отново има едно силно противоречие между това, което искат хората, и това, което се предлага“, обясни бившият служебен премиер. Причината е, че всички предложения в нея намаляват представителността:
„Хората искат представителност, повече хора в управлението, а какво им се отговаря – 120 души в парламента и се премахва Великото народно събрание. Тоест, ограничава се представителността на хората в институциите. Трябва да си безродник, за да премахнеш ВНС. Такава институция няма никъде другаде. Тя е точно представителност, дава много по-голяма представителност на обществото“.
В проектоконституцията на Софиянски въпросът с броя на депутатите е решен по примера на Търновската конституция – кратно на населението. Софиянски предлага 1 депутат на 40 000 души население, или около 160 за България.
„Разбира се, една конституция не можем да я гледаме с 2-3 промени. Трябва да се гледа обвързано с институциите. Като намаляваме народните представители, ние още не сме въвели второ ниво на местно самоуправление. В сегашната Конституция има заложени две огромни противоречия. Едното е президент – министър-председател, защото президентът няма законодателна инициатива, той само може да спира. Това вече води на противоречията. Той не може да каже: „Това трябва да бъде така“, може да каже: „Вие не го правите правилно“, и ето ти противоречие. Второто е областен управител – кмет. Кметът е избран директно, общинският съвет се избира пропорционално от населението, а областният управител, който се назначава от правителството, може да отменя решенията и на общинския съвет, и на кмета да отменя заповедите. Ето тези противоречия трябва да се избегнат. Мястото на институциите трябва да се потърси внимателно така, че те да се вкарат в режим на сътрудничество, а не на противопоставяне. Това е философията на материала, по който аз съм работил с колеги и с приятели. Гледам на конституцията не като на юридически документ, а като на организация на обществото – каква организация то трябва да създаде, така че институциите да работят ефективно, да си взаимодействат и да оставят независими съдебната и прокурорската система“.
За съдебната власт
„Една система е независима, когато е самоуправляваща се или когато се избира директно. Според мен, като принцип, съдебната система трябва да бъде самоуправляваща се. Всеки квотен принцип внася политика в една система, защото квотата е проекция на парламента. Съдиите трябва да се избират сами, условия и ценз трябва да има, и те да си избират Висшия съдебен съвет на вътрешни избори“.
По отношение на прокуратурата
„Какво е прокурорът? Обществен обвинител! Той защитава интересите на обществото! Обществото трябва да го избира. България се разделя на 7 области. Те избират директно областен управител и обществен обвинител на областта. Седемте прокурори, избрани директно от областта, правят Висш прокурорски съвет. Дава му се мандат 7 години и всеки от тях по 1 година е главен прокурор. Ето ви една система, на която гарантираш независимост, защото те са отговорни вече пред обществото – то директно ги е избрало, а не са отговорни пред партийната квота“.
В проекта на Софиянски се предлага увеличаване правата на президента
„Той поема вътрешната и външната сигурност на страна или, грубо казано, Вътрешното и Външното министерство. Стопанските и хуманитарните министерства се поемат от най-голямата парламентарна група. Министрите са определени конституционно и се избират мажоритарно от парламента – всеки един с биографията си и с името си, а не анблок“.
