Проф. Димитър Луджев: Борисов го е страх от предсрочни избори, знае, че ще ги загуби

Интервю на Тодор ТОКИН

• Как ще коментирате предложенията на Бойко Борисов за промени в Конституцията, господин Луджев?
• Като едно протакане и страх от предсрочни избори, защото всички допитвания показват, че при тях ГЕРБ ще вземе не повече от 25 на сто и в новия парламент ще има едно ново мнозинство, нови формации. Ще влязат много нови млади хора, които не са под контрола на подземието и на „любимата“ олигархия…
• Твърди се обаче, че тази олигархия е провокирала и използва протестите?
• Това е голямо безочие, тъй като, общо взето, по-голямата част от тази олигархия, доколкото я има в България, това е една тънка прослойка от подземния преход. Повечето от тях са свързани с Борисов и компания, с неговата клика.
• Има ли необходимост от Велико народно събрание?
• Няма никаква нужда от него. То е просто опит да се отложат изборите, нищо повече. По този въпрос вече се изказаха специалисти и юристи. Това означава 5-6 месеца разтакаване до свикването му. Още повече че не е ясно дали ще се съгласят за това дори и партньорите на ГЕРБ от „Обединените патриоти“. Каракачанов още през 2016 г. каза, че мажоритарните избори са желание на ГЕРБ да си стабилизират позициите във властта. А при ВНС и мажоритарни избори по тази схема, която сега се предлага, патриотите въобще няма да влязат в парламента. Така че въобще не е ясно дали ще се стигне до ВНС, целта е сега да се разтакават нещата, та да се стигне до редовните избори, които ГЕРБ да си ги проведе.
• Трябва ли броят на депутатите да бъде намален до 120, както предлага Борисов? Не са ли вече много 240, населението на България намалява, а броят на депутатите остава непроменен?
• Сто и двайсет депутати това е горе-долу фиксирано в Търновската конституция на Царство България. Въпросът не е в броя на депутатите, това може да го реши само ВНС. Но при 120 депутати и мажоритарни избори означава в парламента да влязат само две партии и елиминиране на всички нови формации, включително и стари като патриотите. Това означава и ликвидиране на протеста и неговите желания. В парламента ще влезе само старата сегашна партийно номенклатура от ГЕРБ и БСП. И ДПС тук-таме ще вземат някоя бройка. Така че идеята за ВНС няма да мине и ГЕРБ много добре знае, че няма да съберат мнозинство за тази идея. И затова казвам, че това е трик, фокус да се разтакават нещата, да се убие протестът и да се отиде на редовни избори, където ГЕРБ да използват цялата си машинария за фалшификации, за да спечелят. А що се касае за предложенията за правосъдна реформа, няма нужда от Велико народно събрание, те могат да се направят и от обикновено.

• Както бяха вече направени преди време с редовната процедура за промени в Конституцията, и то в частта за съдебната система…
• Да. Но в 2016 г. нямало воля промените да бъдат извършени докрай, а сега има воля… Как така? Още повече че тези предложения са много неясни. Какво означава например „съдебен прокурорски съвет“? Той просто бетонира сегашната ситуация. Сега има поне някаква имагинерна възможност Висшият съдебен съвет да променя състава си в различните квоти и би могло да се очаква да направи някакви промени. А при отделен прокурорски съвет няма да има никакви такива шансове. Въобще пълна мъгла. Пак се бяга от основните проблеми като начин на избора на главен прокурор… Ами то и сега съотношението на парламентарна квота и съдебна квота във ВСС е такова, каквото се предлага да бъде от ГЕРБ. Така че ако имаш мнозинство в Народното събрание, ще можеш да си контролираш и тези съдебни съвети, които се предлагат сега.
• Можете ли да направите сравнение на сегашните протести с тези в миналото – 1989-1990 г., 1997, 2013?
• По-голяма прилика има с 1989-1990 г. И тогава имаше един много чист порив. Защото тези протестиращи, които сега са на улицата, не са хора, които са тръгнали от немотия, глад, недоимък и жажда за власт. Те са тръгнали с благородното желание тази държава най-после да стане бяла държава, модерна държава. Те са изпитали огромното неудобство и срам в чужбина, където гледат на България като на корумпирана, изостанала и бедна, направо нещастна държава. Тогавашният порив, поривът на нашето поколение, бе да станем модерна европейска държава, модерна либерална демокрация. Същото е и сега – има такъв порив. Това е разликата с 2013 година, когато красиви и умни ходеха напред-назад и не знаеха какво точно искат.

• 

• … И върнаха ГЕРБ на власт.
• Така се оказа. Има и една друга прилика с протестите отпреди 30 години – революционният порив през 1989-90 г. на нежната революция вкара в политиката една категория млади и образовани хора, които имаха възможността и качествата да направят първите либерални реформи през 1990-91 г. Ето сега тези хора, които са на протеста, имат тези качества, но нямат нещо, което ние имахме – способността да се самоорганизират. Те не могат да проумеят, че промяна не може да стане ей така, от небето. Някой трябва да я направи, трябват хора. И срещу такава авторитарна и силова структура, каквато е днешната власт, трябва да застане някаква организирана сила. Преди 30 години това се разбираше в цяла Източна Европа и там се създаваха граждански форуми, „Солидарност“ и какво ли не още. Излъчваха се лидери. Сега това го няма. Те казват – политиката е мръсна работа, няма да се занимаваме с политика. А какво правят в момента? Те правят политика – искат оставки, смяна на системата, на модела… Това какво е? Това си е чиста политика, въпросът е, че ти трябва да го направиш ефикасно. Това пък е приликата с 2013-14 г., когато така и не излъчиха лидери и не направиха структури, които да изпратят в парламента една солидна група хора – реформатори и несвързани с миналото.
• Тези протести сега нямат лидер, но в същото време има и няколко центъра – „отровно трио“, „Демократична България“…
• Това е и бедата. Аз мисля, че има един такъв елемент – тези центрове не желаят да се появят някакви структури, независими от тях, които да бъдат автономни. Заради някои хора като Хаджигенов, който е особено агресивен, протестиращите се ориентират към радикални действия като блокади и прочее, вместо да стимулират един процес на самоорганизация. Бих им препоръчал да направят комитети за защита на обществото, както направи интелигенцията в Полша преди 30 години. Тези автономни граждански структури излъчиха своите лидери като Адам Михник и останалите дейци на полското движение към демокрация. Сега тук тези центрове, за които вие споменавате, не желаят това. Те просто ревнуват и биха искали да запазят сегашната ситуация, да не се допусне създаването на формация, при която в парламента да влезе една нова генерация. Или да се появят нови лидери. „Алфа Рисърч“ показва къде ще отиде вотът – при „Има такъв народ“ на Слави Трифонов, при Мая Манолова, „Демократична България“.

• 

• Но няма ли опасност на власт да дойдат популисти като Слави Трифонов? И има ли заплаха за евроатлантическата ориентация на България под ръководството на президента Радев?
• Почвам от втория въпрос. Никаква такава заплаха няма. И тук се вихри една гигантска спекула. Любопитното е, че американците и западняците смятат Радев за техен човек, а тук непрекъснато се раздухва – не знам откъде се взе това – че бил русофил. Чакайте, този човек е завършил с отличие „Уест Пойнт“. В неговата характеристика пише, че наред с качествата му на военен специалист, има и качествата на политически лидер. Това го пишат американците, не го пише Путин. Ако става въпрос, Борисов има далеч по-тарикатски опити да се нагоди към Русия и към Путин, отколкото Радев е правил такива опити. Нарочно се раздува тази легенда с една определена цел – че БСП е партия на Радев, че била комунистическа партия. А Борисов какъв беше – нали беше комунист! В екипа на Борисов в ГЕРБ са все бивши комунисти. През 1992 година Румен Радев бе сред първите 10 души, които аз като министър на отбраната изпратих по договор с американците за обучение в САЩ. По същото това време Бойко Борисов отиде в силовите структури на подземието, създадени от Държавна сигурност. По въпроса за популистите – в България те са неизтребими. Проблемът е какво ще влезе с популистите. Защото с мафиотската партия ГЕРБ, начело с човека от подземието Борисов, нахлу един тип категория хора, които са излезли от нечистите дълбини на българския преход, за които законът е една бариера в полето, която само глупаците спазват. А сега има шанс с популисти като Трифонов и Мая Манолова в парламента да влезе една категория млади хора, които протестират за правова държава и върховенство на закона. Е, със сигурност няма да минем без популисти.
• А няма ли опасност тези хора да са купени вече, или да бъдат купени, когато влязат в парламента?
• Това е една интересна особеност на новия протест. Тези хора са интелигентни и образовани, самоизградили се и доказали се професионално и в по-голямата си част са финансово автономни. Те не са като герберския актив, който драпа за държавни поръчки и да продава в общините каквото е останало. Хората на протестите са с друг тип манталитет. Те не са от този тип хора, за които Борисов казваше „Аз съм прост и вие сте прости и затова се разбираме“. Тези хора не са прости, а не са и простаци. А винаги има шанс някой да бъде купен, има си хас…Къде ли не става това нещо, дори в най-развитите демокрации. Но шансът младите хора от протестите да бъдат купени е много по-малък.

Димитър Луджев е роден е на 27 март 1950 г. в Бургас. Завършва Висшия икономически институт през 1979 г., специалност „Политикономия“. Работи като научен сътрудник в Института по история на БАН. От 1990 г. е член на Съюза на демократичните сили. Избран е за народен представител в 7-ото велико народно събрание и вицепремиер в коалиционното правителство на Димитър Попов. През 1991 г. е избран за народен представител в 36-ото народно събрание и за министър на отбраната в правителството на Филип Димитров. През май 1992 г. е принуден да подаде оставка след дълги препирни с министър-председателя. Напуска също СДС и парламентарната му група и основава партията „Център Нова политика“, която по-късно прераства в Либерален съюз „Нов избор“. След оставката на правителството на Любен Беров през 1994 г. е предложен за министър-председател, но не получава нужната подкрепа при гласуването в парламента. През 1997 г. „Нов избор“ е сред учредителите на коалицията „Обединение за национално спасение“. Луджев е избран за народен представител в 38-ото народно събрание от листата на ОНС. Работи в Института по история на БАН. Професор, доктор. Автор е на книгите „Град на две епохи“ и двутомните „Революцията в България 1990-91 г.“ и „Преходно време“.