Предложенията на премиера и лидер на ГЕРБ за промени в Конституцията несъмнено ще обърнат надолу с главата обществения живот. Борисов чудесно е схванал исканията на почти всички обществени групи и предлага да залегнат в промените на основния ни закон. Както се казва, той обещава на всекиго по нещо. Но само на първо четене и слушане.
На Слави Трифонов и партията му – броят на народните представители да бъде намален от 240 на 120.
На „Демократична България“ и подразделението й „Правосъдие за всеки“ – почти цялостна съдебна реформа: закриване на Висшия съдебен съвет и създаване на Съдебен съвет на съдиите и на Съдебен съвет на прокурорите. Двата съвета ще решават отделно кадровите въпроси, свързани със съдиите, от една страна, и прокурорите и следователите, от друга. Намаляване на мандатите на председателя на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на Главния прокурор от седем на пет години. Ограничаване правомощията на министъра на правосъдието само до това да предлага проекти на бюджети на съответните органи и да управлява недвижимите имоти на съдебната власт. Главният прокурор на всеки шест месеца да бъде изслушван от Народното събрание и докладът му да бъде приеман. Докладът обхваща прилагането на закона за дейността на прокуратурата и разследващите органи. И още – Народното събрание да може да изслушва Главния прокурор по въпроси, свързани с конкретни наказателни производства, след разрешение на наблюдаващия прокурор.
И най-важното – в момента, в който Народното събрание вземе решение да се произведат избори за Велико народно събрание съгласно чл. 160 на Конституцията, Борисов ще се оттегля от поста на министър-председател в същия ден.
Едва ли обаче протестиращите ще се съгласят веднага да спрат блокадите, но това е жест и към тях. А идеята за свикване на ВНС на всичко отгоре противоречи с исканията за предсрочни избори.
Какво пише в Конституцията за свикване на Велико народно събрание?
Чл. 160.
(1) Народното събрание решава да се произведат избори за Велико Народно събрание с мнозинство две трети от общия брой на народните представители.
(2) Президентът насрочва избори за Велико Народно събрание в тримесечен срок от решението на Народното събрание.
(3) С произвеждането на избори за Велико Народно събрание пълномощията на Народното събрание се прекратяват.
И тук започват въпросите.
Две трети от общия брой на депутатите, които трябва да вземат решение за избори за ВНС, са 160 души. Как ще се получи това мнозинство в сегашния парламент? В него положението е следното: ГЕРБ има 95 депутати, „Обединени патриоти“ – 21, БСП – 78, ДПС – 25, „Воля“ – 12, а независимите са 9. Да приемем, че ГЕРБ и „Обединени патриоти“ ще искат избори за ВНС, ДПС – вероятно, а ако БСП не се противи, 160 се събират веднага.
Примамката тук е, че в деня, в който депутатите от сегашния парламент приемат решение за избори за ВНС, Бойко Борисов ще си подаде оставката, Нинова, ако все още е председател на БСП, ще си отдъхне и ще се обяви за победител, протестите ще спрат, а президентът няма да чака 3 месеца да насрочи избори за ВНС, а ще подпише указа за провеждането им още преди решението на парламента да е пристигнало на „Дондуков“ 2.
Може би трябва да се закрие изобщо архаичната институция Велико народно събрание, а не броят на депутатите да бъде намален от 400 на 280. Но това предложение може да се тълкува като намигване към БСП, тъй като тя със зъби и нокти ще си брани творението от 12 юли 1991 г. – приетата тогава от Седмото ВНС при абсолютно червено мнозинство Конституция.
В предложенията липсват обаче въвеждането на мажоритарни избори в два тура, машинното и електронното гласуване, каквито искания се чуват от доста години насам. Този въпрос, както и много, много други явно остават за следващите велики депутати.
И така, 30 години след промените отново се върнахме към исканията от 1989-1990 г. за Велико народно събрание и нова конституция. Преходът явно не е свършил. Предстои негово второ и – дано – подобрено издание. Дано и то не продължава 30 години.
