Тома БИКОВ
Вчера в интервю за „Свободна Европа“ Христо Иванов заяви, че в следващият парламент „Демократична България“ ще бъде силна опозиция. Не зная дали позицията е на цялата формация, или е лично виждане на нейния лидер, но със сигурност тя трябва да бъде коментирана. Ето и моите изводи:
- Протестът е безсмислен, защото отсега неговият най-силен политически лидер отказва да поеме отговорност за осъществяването на целите му.
- „Демократична България“ си дава сметка, че не желае или не може да спечели изборите и отсега се готви да бъде в опозиция. Тук идва и въпросът – защо формацията иска да падне сегашното управление, след като не е готова да поеме отговорността да влезе в следващото?
- Самият Христо Иванов все още не е готов да излезе от личния комфорт в името на радикалната промяна, която декларира, че желае. Тук въпросът е как едновременно Христо ще остане в опозиция, за да не му се обидят част от избирателите на ДБ и ще събере 2/3 подкрепа в парламента за конституционни промени, за да изпълни ангажимента си към тях? С кого ще преговаря за тези 2/3? С онези, които днес нарича мутри и мафиоти?
- От гледна точка на опозиционната заявка съзирам следното послание – искам да предизвикам политическа криза, но няма да участвам в нейното решаване. Това звучи като каприз, а не като плътно политическо поведение. Всяко нещо в политиката има своята цена, но Христо явно не е готов да я плати. А щом не е готов да я плати, ще остане в полето на вербалната заявка, но няма да произведе политическо действие.
- Не твърдя, че още днес Христо Иванов трябва да каже с кого ще се коалира. Това е избор, който може да бъде направен на базата на политически факти, каквито все още не са налице. Без да разполага с политическите факти, каквито са изборните резултати и конфигурацията в следващия парламент, Христо Иванов обяви, че ще е в опозиция. Това показва незрялост. А когато се намираш в сложна и многопластова политическа ситуация, незрялото поведение те прави опасен не само за теб самия, но и за общото цяло.
- И последно – потенциалът за разгръщане на политическата криза ще се разгърне не преди, а след следващите парламентарни избори. В този смисъл те ще са входът към, а не изходът от кризата. И тогава първият възможен изход от нестабилността, която ще има и своята икономическа и социална цена, ще бъдат изборите за президент. Моята прогноза е, че докато Румен Радев е президент, България ще затъва в нестабилност. Защото в политическите кризи президентът е този, който има най-голям потенциал да се превърне в медиатор между политическите сили. Радев вече няма този потенциал. Затова още от днес всеки политически лидер трябва да се готви за решенията на кризата, а не за опозиционната си дейност.
От фейсбук страницата на автора. Заглавието е на редакцията
