четвъртък, 28 март 2024 г.

Албена Михова развенчава мъжете

Войната между двата пола постоянно е във фокуса на пиеси, филми и литературни епоси. Световни автори възпяват битките, в които обикновено няма победител. Актьори от театъра и киното с удоволствие експлоатират сюжета, а много често го използват, за да пресъздадат и личните си неволи. В този стил е решена и монодрамата на Албена Михова „Сама жена“ в Сатиричния театър.

„Отдавна нося и тая тема в душата си – открих текста и се прехласнах по него. Все не намирах време и място да го осъществя, но пандемията развърза ръцете ми“, споделя известната комедийна актриса. Тя е категорична, че в различните образи – на майка, съпруга, съблазнителка, любовница, офис служител, домакиня – играе себе си и се чувства в кожата си.

Всички тези Еви са обединени от едно – отвращението от партньори, които не ги разбират. В пиесата на прочутия италиански дует Дарио Фо и Франка Раме звездата излива персонални емоции и разкрива част от собствената си душа. „Когато жената е сама, тя се научава на много неща – и е изпълнена с вълнения, които изразява по различни начини и дори хич не е нещастна“, не се колебае открай време борбената Албена.

И тя, като героините си, винаги е намирала начин да превъзмогне бариерите и да прескочи капаните, поставяни пред нея от мъжете. Да намери изход от всяка заплетена ситуация в любовния и професионалния живот е коронният специалитет на Михова. Тя обаче не крие, че настроението й е подвластно на срещите й с мъжете в живота. В момента Албена е соло, но е напълно доволна – в компанията на сина си Мартин и приятелката му.

Всъщност младежът, който вече върви по стъпките на майка си, е първият зрител на „Сама жена“, докато Михова репетира в 100-годишната къща в Троянския Балкан, в която тримата се нанасят в началото на извънредното положение.

„Сама жена“ обаче не е жалба по изгубените любови, а си е истинско кабаре. Албена, която умее да пее изключително добре, изпълнява поп хитове и джаз класики. Хуморът е сочен и пикантен – неслучайно представлението не се препоръчва за зрители под 16. Смехът и тъгата се преливат във вечна мъдрост – запазена марка на Дарио Фо и Франка Раме.

„Но този текст ни кара и да мечтаем“, категорична е Михова, която държи да звучи от сцената напълно естествено, за да предизвика дамите в залата да открият съкровените си страдания и радости в нейната интерпретация. Партньор на Михова в някои от сцените е младият Калоян Трифонов, а режисьор е Николай Младенов.

Тримата са убедени, че народът трябва да бъде забавляван – без пошлости, без излишна булевардност, но и без да се прекалява със социалните проблеми. А самата Албена обещава, че спектакълът никога няма да бъде един и същ – тя е враг на постоянните интонации и няма навик да спекулира със заучени етюди.

Михова се кълне в Сатирата още от времето, когато е студентка в НАТФИЗ. Тогава Стоян Камбарев вика целия им клас за миманса в прочутата си постановка „Януари“ по великия Йордан Радичков. В онези дни Албена разбира, че това е нейното място – вижда и чува публиката, усеща я с всяка клетка.

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html