антени
Христо СТОЯНОВ
Прочетох изявление на Слави Трифонов, че бил готов да стане премиер на страната, та реших да му кажа няколко неща.
Скъпи Слави,
Преди време в една телевизия ме попитаха защо не вляза в политиката. Защото преди 1989 година са ме арестували за стиховете ми, след 1989 година пак ме арестуваха (това бе и поводът да се появя преди време при тебе за първи път) за книга, която дори бе забранена за известно време. Отговорих на водещия, че няма да вляза в политиката, защото имам няколко развода зад гърба си. И не е морално човек, който не е могъл да се справи с едно семейство, да се опитва да оправя Държава.
В този смисъл да те попитам – ти дори не можеш да направиш подобна стъпка, не можеш да се ожениш, да провериш дали ставаш за семейство, а си тръгнал да оправяш държава. Марксизмът, колкото и да се опитват да го отричат, има оня постулат за макро и мини семейството. Енгелс има една такава книга, а той е човекът, който дори осиновява едно дете от Маркс, за да спаси на приятеля си семейството и да прикрие връзката му с прислужницата. Както и да е… Слави, ти освен че нямаш развод зад гърба си, нямаш и брак. Да не забравяме, че историята ни е пълна с царе, които стават такива само след като сключат брак с друга знатна особа.
Не зная като как си представяш семейството, но то не се затваря в „едно ферари с цвят червен“. Има случаи и такива ферарита да катастрофират с нахакани селяндури зад волана, решили, че в големия град могат да правят всичко.
Скъпи Слави, държавата не е чалга. И като казах чалга. Ти през цялото време доказваш, че можеш да правиш компромиси само в името на парите. Нима не направи компромис с виолата. Нали нея замени с микрофона, защото във виолата няма пари. Или това ти се изплъзва от биографията. Нямам нищо против парите ти – аз съм устроен просто по друг начин. Не правя компромиси. Особено естетически.
И не бих позволил да ме управлява човек, който в името на парите е готов да смени класическата музика с чалга. Вероятно е прекрасно, даже убийствено прекрасно да се возиш, охраняван с пилотни коли. Вероятно е прекрасно да гледаш как талантливи актьори и музиканти около тебе опростачват нацията – няма друга дума.
Какво ще правиш като премиер – концерти? Ще разсмивате с Шишо Бакшишо нацията? Момчетата от „Куку бенд“ ще забравят тоналностите, бичейки в развален седем осми такт. Та виж си текстовете на песните. Всъщност, заслепен от собственото си благоденствие, ти дори не можеш да прецениш какъв кич и далеч от литературата са подобни текстове.
Слави, ти дори не подозираш как, създавайки някакъв кръг около себе си благодарение на умелото усвояване на някакви пари, всъщност съсипваш животите на иначе талантливи актьори и музиканти. Ние сме талантлива нация – и нея ли ще опростачиш, пардон, доопростачиш?!… За съжаление те правят компромиси – господи, какъв сатирик и писател бе Иван Кулеков… Какво, ще назначиш за министър на културата Иво Сиромахов ли? Вземи прочети Даниил Хармс и ще видиш как е овладял друга стилистика, как се прави на актьор и създава илюзорната представа в младите, че щом той може да е артист, актьор, писател – значи и за тях ще е лесно.
Лесният начин на правене на пари не значи, че управляването на държавата е лесно. За това трябва държавническо, а не чалгарско мислене. Защото приоритетите на една кабеларка не са приоритетите на една България. Държавата е друго нещо. В нея може да има чалга, но в нея има и класика. В тази страна има художници, писатели, музиканти (истински музиканти), шлосери, спортисти, кравари, овчари… Ти изкарвал ли си стадо на паша – би трябвало, все пак, за разлика от мен, градския човек, ти си от село. И ако си изкарвал стадо на паша и имаш спомен за това, ми се иска да ти кажа – нищо общо няма подкарването на стадото с народа на една държава. Нищо общо…
Единственото общо между стадото и народа си ти – защото нито с едното можеш да се справиш, нито с другото. Защото си мислиш, че първото е като второто. Само че тия номера ги върти на бенда и на съсипаните си актьори… Ами, толкоз…
От ФБ страницата на Христо Стоянов. Той е роден на 20 декември 1956 година в Габрово. През 1969 година се преселва с майка си в Смолян. След завършване на ІХ клас с пълно отличие прекъсва училище и започва работа като тежко физически работник – докер, стомановар, вагрянкажия, леяр-формовчик, кранист. През това време се самообразова и впоследствие започва да превежда поезия от виетнамски, руски и сръбски езици.
Първата публикация е стихотворението „Литературно четене“ в списание „Пламък“ през 1976 година. След близо 11-годишно чакане през 1986 година в издателство „Народна младеж“ излиза дебютната му стихосбирка „Шепа живот“.
След 1989 година работи като журналист и писател на свободна практика. Издава още 6 стихосбирки – „Носталгия по варварите“, „Небесна каторга“, „Сатири-2“, „Сбогуване с пейзажа“, „Семейна тетрадка“. През 1992 година излиза и първият му роман „Невръстни старци“ под псевдонима Крис Стоун.
През 1999 година излиза „Скритият живот на една помакиня“, заради която Прокуратурата на Република България образува следствено дело. Книгата се приема с небивал за тогава интерес от читателите, но разделя мненията на критиката за нея. Според корицата на 18-ото издание на книгата вестник „24 часа“ го нарича „българският Салман Рушди“. Следват още няколко скандални романа, предизвикали широк отзвук в България: „Копелето – евангелие от Юда“, за който е отлъчен от църквата, „Другият В. Левский“, „Аз, доносчикът“, „Улица „Смърт“, „Разпад“. Емблематичен остава и мемоарният му роман в две части, направил до 2016 година 20 издания „До СтрасТбург и назад“ и „Глутница за единаци“…
Издадени са и негови книги с разкази и есета: „Разкази по България“, „Предупреждения по България“, „Протестните деца на България“, „България, писана с Бойко на шията“, „Сериозно за България“, „Ами това е“. Стихотворения от Христо Стоянов са преведени на английски, руски и унгарски езици. От 2005 година живее във Варна.
