Тодор ТОКИН
Ковчезите и бесилките по време на протестите ни връщат 30 години назад, когато в навечерието на изборите за ВНС на 10 юни 1990 г. в официоза на СДС в. „Демокрация“ бе публикувана прословутата карта с черепите, които показваха на кои места в България е имало концлагери по времето на социализма.
Тази карта постигна обратен ефект. Вместо да накара избирателите да се отвратят от БКП и да посегнат към синята бюлетина, какъвто очевидно бе замисълът на все още неопитния в политиката СДС, преименуваната в БСП бивша комунистическа партия спечели абсолютно мнозинство в Седмото ВНС, направи си новата Конституция, срещу която сега толкова много се изговори и изписа, успя да унищожи голяма част от досиетата на доносниците на Държавна сигурност и да прикрие масовите кражби. Всичко това – докато траеха заседанията на великия парламент.
След това мнозина сини лидери си посипаха главата с пепел за тази карта – хората още били наплашени. Както и да е, битият – бит, останалото е ясно, казваше незабравимият Човек-парламент Гиньо Ганев.
Така че нищо ново под слънцето. Нищо ново не е научено, нищо старо не е забравено. И тези, които днес плашат хората с ковчези и бесилки, не е зле да си припомнят до какво доведе картата с черепите преди 30 години. Трябва и малко акъл, но не той да идва пост фактум, а навреме.
