Огнян МИНЧЕВ
Протестът има сериозни шансове за успех, ако бъде поведен от хора, които са в състояние да оползотворят гражданската енергия за постигане на конкретни и значими за обществото цели. Оперетъчните „лидери“ на площада досега искаха всичко или нищо. Време е за лидери, които ще се възползват от рязкото отслабване на позициите на властта за да окажат системен натиск в няколко посоки.
Първо – аргументирани промени в изборното законодателство, които да намалят до минимум възможността за купуване на гласове и секционни комисии, за оказване на натиск и за изнудване на избиратели от страна на корпоративни, мафиотски и административни субекти, избягване възможността за манипулиране и фалшифициране на вота на гражданите. Сред тези мерки е старото предложение на „Прозрачност без граници“ за въвеждане на регионални преброителни центрове, където да се събират и публично да се преброяват гласовете от секциите в целия регион. Известната боркиня с мафията Мая Манолова категорично отказа да направи такива промени в избирателния закон когато водеше комисията на Народното събрание по тази тематика.
Второ – законодателни промени за системен граждански мониторинг върху взимането на решения за обществени поръчки, включително за европейските фондове. От 20 години участвам в подобни проекти за граждански мониторинг и съм свидетел как възможностите за независимо наблюдение непрекъснато се стесняват. Те трябва да се разширят мащабно и да се въведат болезнени санкции за заобикаляне на закона, регламентиращ този независим мониторинг. Корупцията преминава в лъвския си пай през механизмите на обществените поръчки. Досега тези на власт си правиха оглушки – днес под натиск трябва да бъдат принудени да приемат подобни законодателни промени и механизми за реализацията им. (Твърде често законът разрешава, но административният феодал не дава.)
Трето – реформа в системата на правосъдието и службите за сигурност. Тук не става дума за една или за няколко оставки. През последните 10 – 15 години тази сфера бе подчинена почти изцяло на диктата на Сарая и неговите метастази. Тези промени няма да бъдат направени за седмици или за месеци, но трябва да бъдат започнати. Тук се включва и сериозният дебат за институциите за сигурност, привилегиите за охрана и т.н.
Четвърто – договаряне на смислена стратегия за управление на епидемията и последиците от нея – включително стопанските. Играта на властта – „тука има, тука нема“ противоепидемични „мерки“ – трябва да бъде спряна рязко и категорично. Експертизата трябва да бъде чута. Сравнението с другите европейски страни трябва да бъде направено. Финансови мерки за подпомагане на дребния и средния бизнес, на уязвими обществени групи и професии трябва да бъдат договорени и осъществени под стриктен граждански контрол. Помните ли с имената на кои олигарси започна списъкът за подпомагане 60/40 – те явно имаха най-голяма нужда от помощ.
Списъкът с необходими промени под натиск може и трябва да бъде продължен. Аргументи от типа – „това НС не може да свърши нищо“ – трябва да бъдат категорично отхвърлени. Най-малкото защото следващото НС може да бъде и по-малко способно от това за осъществяване на необходимите промени. А гражданският протест не може да бъде перманентен. Той трябва да бъде организиран като система за дългосрочен натиск сега, при наличната гражданска енергия. Търсят се лидери – граждански и политически. Има поговорка, че времето само създава своите актьори. Да видим как ще се справи времето. Но да не разчитаме изключително на него.
От ФБ профила на автора. Заглавието е на редакцията
