По време на Конференцията на ГЕРБ в София се разиграха грозни сцени на насилие срещу наши колеги, журналисти. Ето какво разказа Генка Шикерова пред „Дойче Веле“ за случилото се с нея и Полина Паунова.
Ситуацията вчера (5.6.) изглеждаше така: Журналистката от “Свободна Европа” Полина Паунова е нападната, а телефонът ѝ е захвърлян многократно. След това посягат и към вас. Вие викате за помощ и призовавате някой да задържи нападателя. Около вас има стотици членове и симпатизанти на ГЕРБ, охранители. Никой не реагира. Как се чувства един журналист в подобна ситуация?
Около мен имаше много мъже и хора с жилетки, които показваха, че са от официалната охрана на събитието. И никой не реагира. Това бяха кошмарни секунди, в които бях абсолютно безпомощна срещу това момче, което се приближаваше заплашително към мен.
Защо рефлексът за защита на свободното слово и на медиите изглежда изгубен? Кой носи вина за това?
Процесът на демонизирането на журналистите и маргинализирането на тяхната работа е дълъг. Той започна преди няколко години, в последните месеци виждаме плодовете на тези усилия. Това е един много сложен процес, за който категорично имат вина и представителите на институциите. Те са тези, които легитимираха т.нар. “кафяви медии” чрез даване на интервюта първо на тях и присъствие на техни събития, което спомогна хората да ги възприемат като легитимен източник на информация. Освен това е много удобно да захранваш хората с омраза към журналистите. На голяма част от обществото отношението към журналистиката се изчерпва с вкарването в употреба на думата, изречена от премиера – “мисирки”. Това, съчетано с процесите на обезкървяване на българските медии, води до ситуацията, в която се намираме.
Има ли кой да защити журналистите в една подобна среда?
Аз не очаквам някой да ме защитава, аз очаквам всеки да си върши работата. Не се възприемам като жертва, а като човек, който иска просто да си върши работата. Но с времето става невъзможно да правиш нормални неща, като например да задаваш елементарни въпроси, които вече звучат направо революционно.
Разкажете ми малко повече за последния си проект – „Алтернативата”, който стартирахте заедно с покойния Милен Цветков?
Тази седмица възобновихме предаването заради събитията, които се случват. В проекта участваме аз, Миролюба Бенатова, Светла Петрова, Лили Маринкова и Емилия Милчева. В процес сме на събиране на средства, за да може предаването да продължи да съществува. Искаме да проверим дали този модел на финансиране от публиката работи в България, особено след като хората казват, че имат нужда от свободни и независими медии и твърдяха, че Милен им липсва на екрана, когато той още беше жив и никой не му предлагаше работа.
Какъв е отзвукът засега?
Не мога да кажа, че има голям наплив от желаещи да помагат. Но оставаме оптимисти, че със съживяването на предаването хората ще се обърнат към нас и ще подкрепят кампанията ни.
Като журналист с дългогодишен опит имате поглед върху множество протести през годините. Как изглежда недоволството сега през обектива на Генка Шикерова и какво е различното този път?
Всеки протест е различен. Забелязват се някои общи неща с протестите през 2013 година например, но този път някак си има по-осъзнато отношение. Принос според мен имаме ние, като показваме провокаторите и разказваме, че там има хора, които яхват протестите. Виждаме, че това нещо е възприето и хората сами реагират на опити на някакви групи да провокират определени събития и да създават напрежение.
