На 6 и 9 август 1945 г. се извършват атомните бомбардировки над японските градове Хирошима и Нагасаки. Безспорно едно от най-зверските военни дела, извършвани в историята на човечеството.
Или поне така смятат повечето хора, които всъщност грешат. 75 г. по-късно темата за бомбардировките е все така спорна, а някои хора даже смятат, че е едно от най-добрите и милостиви решения на военните.
Подобно изказване може да звучи безчувствено, но всъщност всичко е въпрос на проста математика, която американците правят още тогава.
До този момент американците губят във войната с Япония над 100 хиляди души, а ранените са повече от 253 хиляди. Загубите на имперска Япония са в пъти по-големи, но това няма значение за нея. Японците са фанатизирани и се бият за своя жив Бог – техния император Хирохито.
В днешно време едва ли можем да си представим подобен начин на мислене, за подобни бит и култура. Японците са горди и войнолюбиви, те са помели цяла Азия и са избили над 4 милиона души, изтезавайки и гаврейки се със стотици хиляди цивилни в редица държави.
Достатъчно е да прочетете за Нанкин. Местните вестници пък следят с жив интерес състезанието на двама офицери за това кой ще убие повече врагове само с меча си.
Ето срещу такава Япония трябва да се сражава САЩ. Не срещу любезните, тихи и миролюбиви туристи с фотоапарати, щъкащи из цял свят, чиято емблема са Покемон и Супер Марио.
Над 2,3 милиона военни и 28 милиона цивилна милиция е готова да защитава императора и родината си със зъби и нокти – буквално – от нападателите. По предварителни изчисления на САЩ инвазията на островите ще отнеме живота на между 2 и 4 милиона съюзнически войници. Самите японци ще загубят между 5 и 10 милиона души. Ранените и осакатените също възлизат на милиони.
Разбира се, няма как с прецизна точност да бъде изчислено всичко, но изгледите са ясни. И американците вземат трудното решение да използват най-чудовищното оръжие на света – атомната бомба.
На 6 август те я пускат на Хирошима, отнемайки живота на над 140 хиляди души, осакатявайки и разболявайки още неизброимо много.
Япония отказва да се предаде.
Америка пуска нова бомба, този път над Нагасаки. Над 80 хиляди са убити и отново безброй много пострадали директно или през годините.
Япония капитулира.
Чудовищно, зверско, ужасяващо. Решението на Щатите е всичкото това. Но също така милостиво и добро. Не е било лесно, но е било необходимо.
В крайна сметка истинският ужас е умопомрачението на войната и човешката психика. Едно убийство се случва винаги първо в нечия глава.
Нека си спомним загиналите при бомбардировките и във всички безсмислени войни, които са водени и продължават да се водят – и се замислим дали си струва? И решим – никога повече.
Само тогава смъртта на всички тези хора би имала смисъл.
