Иво ДИМИТРОВ
Никога не съм приветствал революциите, нито великите, нито октомврийските, нито януарските, нито февруарските. Революциите са сламката, опакована като захарна пръчка, която кукловодите подават на отчаяните тълпи за залъгалка. Революциите много често започват с ентусиазъм и почти винаги завършват с измама. Ако започнем да си даваме примери, ще ни трябва поне една седмица време. Уточнявам, че под революции нямам предвид нито техническата революция, нито революцията на свободния дух, която изглежда невъзможна в нашата родна кочина.
В този ред на мисли на няколко пъти предупреждавах, че протестите няма да доведат до нищо полезно. Думите ми срещаха лоши погледи и ръмжене на умни, красиви и обикновено млади и превъзбудени всезнайковци. Старите всезнайковци отдавна ги наричам досадници. Лошо започнаха да ме гледат и мои иначе добри приятели – и от левицата, и от консервативната десница, колкото и тревожно да е свита политически последната. С модерната либерална общност никога не сме се гледали очи в очи, защото взаимно не се харесваме. И то никак. Абе, направо не се понасяме. Тук е мястото да ви кажа, че ако някога реша да продуцирам игрален филм, в него гей и негър няма да изпълняват главните роли, както го изисква днешната задължителна политкоректност. Така че споко, кинаджии – ненаправеният ми филм няма да получи „Оскар“. Пак се отплеснах, вместо да ви уверя, че не съм ходил и до блокадата на Орлов мост, защото там със сигурност ще ме гледат още по-лошо, неразбиращо, празно или в най-добрия случай злобно.
Знам, че докато четете тези редове, вече сте ми залепили етикети гербер, мутра, предател, ще ме обявите за подменен, за агент на Гешев, за братовчед на Бойко или за платен слуга на Пеевски. На тези, които не ме познават, ще препоръчам да не бързат да го правят, защото някога, не толкова отдавна, когато две шепи хора реално алармирахме за онази другата подмяна, утвърдила се през последните 10-12 години в статукво, огромната част от днешните поборници революционерстваха, но под юрганите. Вие имате ли илюзията, че българите сме свободолюбив народ? Аз нямам. И може би затова още в началото на протестите ме лъхна на нещо гнило от този масов гняв, отприщил се изведнъж от уж жадния за демокрация български дух. Замириса ми пак на един познат либерален бъркоч, разбъркан между Сараите на Доган, гумената лодка на Христо Иванов, инфантилния ентусиазъм на Гошо Боеца, подправен с Отровно трио за сигурност. Тази бъркоч рано или късно ще доведе до всенародно стомашно разстройство.
Не ме разбирайте погрешно, че българите няма за какво да протестират. Опазил ме Господ. Не само, че имат, ами трябва да са в перманентен протест от 1 март 1941 година насам. Не се сещам нещо подобно да се е случило. И въпросът тук е екзистенциален. Защото е важно да знаеш за какво протестираш, какво искаш да се случи след протестите, кого ще избереш, за да осъществиш стремежите си в политически план.
Та хайде вече да хванем бика за рогата. Да сме смели и честни, поне когато с думи трябва да признаем случващото се. Какво заченаха днешните протести и какво ще родят. Ами това на снимката, драги мои, мили сънародници:
Слави Трифонов идва в цялата си прелест, заедно с балета, тромпета, кларинета и задължителната и блестяща отвсякъде Софи Маринова. Вземете знаменца, развейте ги и посрещнете новото лице на българската политика Слави Трифонов, ненагледни ми умни и много образовани жълтопаветници. Защото няма как по друг начин да ми обясните електоралните нагласи и очертаващия се вот за Дългия, който в момента го прави според някои трета политическа сила, но според други втора политическа сила, с половин процент по-малко от ГЕРБ. Колкото и да се правите, че не вярвате на социолозите и да ги хейтвате, победата е на една ръка разстояние от Слави, или на една слюнка от тромпета на Гъмзата. Какво се получава на практика – умните, красивите и знаещите протестираха, за да ни доведат Трифонов.
Кукловодите искат да ни внушат, че това е резултатът от усилията на гражданското общество в България и това са способностите ни да произведем демокрация и нормалност. Натриха ни пак носовете, унизиха ни, че сме контрапродуктивни, показват ни колко малки и безсилни сме срещу статуквото в един свят, завладян от корпорациите и задкулисните кръгове. Същите тези кукловоди вече потриват радостно ръце, че след Неговото Величество, Тройната коалиция и Бойко идва най-големият потрес. С любезното съдействие на целокупната демократична общност, обединена за Слави Трифонов. А в същото време глупомерът равномерно отмерва рекордно високи нива на инфантилност.
Послепис: След Слави и уличните кучета ще емигрират от България. Демографската тема беше окупирана брутално от псевдопатриотите на Красимир Каракачанов, които очаквано се оказаха импотентни да се справят. Трифонов пристига, за да изгаси лампите. Завинаги.
