Александър Лукашенко управлява Беларус над 25 години, но властта му неочаквано се разклати точно преди президентските избори. Преизбирането му този път не е абсолютно сигурно. Коментар на Дойче Веле.
Небивало напрежение съпътства последните дни преди президентските избори в Беларус. Първоначално победата на авторитарния лидер Александър Лукашенко изглеждаше предизвестена. Бившият председател на колхоз управлява републиката от 1994 година насам – по-дълго от всеки днешен европейски лидер. Тъкмо поради това и заради стила му на управление медиите наричат 65-годишния Лукашенко „последния диктатор в Европа“. Но гласуването на 9 август едва ли ще изглежда така, както си го беше представял президентът.
Пасиансът му се обърка най-напред заради коронавируса. В началото Лукашенко се подиграваше на пандемията и изцяло я игнорираше. Като средство срещу вируса той препоръчваше водка и сауна. След като дълго отричаше необходимостта от ограничения, в края на юли президентът беше принуден да признае, че дори той самият е бил заразен. Неговите опоненти от своя страна се отнесоха към проблема сериозно – носеха маски и спазваха дистанция. Бездействието на държавата породи недоволство у голяма част от 9,5-милионното население на Беларус, включително сред държавните чиновници.
Кандидатите на номенклатурата
Навярно тъкмо това обстоятелство накара двама представители на беларуския елит да издигнат своите кандидатури за изборите. Единият от тях е Виктор Бабарико, дългогодишен шеф на „Белгазпромбанк“, дъщерна фирма на руския енергиен гигант „Газпром“. Бабарико минава за много влиятелен и бързо набра популярност. Вторият кандидат е Валерий Цепкало, бивш дипломат и шеф на промишлен парк за високи технологии.
Предизвикателството, което двамата отправиха към Лукашенко, беше една от най-големите изненади преди тези избори. Но и двамата не стигнаха доникъде, защото кандидатурите им не бяха допуснати поради формални причини. Нещо повече – Бабарико беше арестуван и лежи и досега в следствения изолатор по обвинение в стопански престъпления, а Цепкало беше принуден да се изсели в Русия заедно със семейството си.
Обществото вече не е същото
За разлика от своите съседи украинците, хората в Беларус дълго време минаваха за политически пасивни. Причините се крият най-вече в относително успешната икономическа политика на Лукашенко, който здраво обвърза страната си с Русия. През последните години обаче този модел взе да запада и все по-често се стигаше до пререкания с Русия заради енергийните доставки.
Готовността на хората да протестират видимо се повиши. Те чакаха на дълги опашки, за да се подпишат в подкрепа на кандидатите за президентския пост, след което в цялата страна се надигнаха протести срещу арестите. Чудесен пример за случващото се е Светлана Тихановская. Само за седмици 37-годишната домакиня се превърна в символ на противниците на Лукашенко. Когато нейният съпруг, популярният блогър Сергей Тихановский, не бе допуснат до изборите, Светлана бързо пое щафетата. На нейните митинги се събират хиляди хора.
Трудно е да се каже дали тя може да бъде истинска заплаха за Лукашенко, а независими допитвания за популярността на отделните политически фигури няма. Държавните медии твърдят, че Лукашенко се ползва с подкрепата на 70 процента от хората в страната. В същото време редица опозиционни политици и медии смятат, че в действителност популярността на президента е паднала под 10 на сто.
Друга новост в Беларус е нарасналият политически ангажимент на градската средна класа, която доскоро се държеше настрана от политиката. Прави впечатление, че в опозиционните митинги участват все повече млади жени. До изборите бяха допуснати общо петима кандидати, сред които две жени. Младите дами, които ръководеха предизборните екипи на Бабарико и Цепкало, се присъединиха към кампанията на Светлана Тихановская и така опозицията в Беларус придоби отчетлив женски лик. В същото време досегашните опозиционни лидери от дясно-националистическия лагер, които години наред безуспешно се бореха срещу Лукашенко, така и не успяха да издигнат общ кандидат. А неколцина от тях бездруго лежат в следствения арест.
Избор между Изтока и Запада
На всички досегашни президентски избори в Беларус имаше ясно разделение на геополитическите роли: Лукашенко се застъпваше за по-тясна интеграция с Русия, докато опозицията търсеше сближаване със Запада. Това разделение вече го няма. Отношенията с Русия от месеци са обтегнати, включително поради съпротивата на Лукашенко срещу по-нататъшно обвързване с Москва. Президентът освен това обвинява Русия, че се меси в изборите в Беларус и подкрепя кандидати на опозицията.
В самото навечерие на изборите избухна и скандал заради ареста на 33-ма руснаци, за които се твърди, че са наемници на частно руско бойно подразделение. Властите в Беларус ги обвиняват, че подготвяли масови безредици. Русия отрича.
В обобщение: евентуалното изборно поражение на Лукашенко все още изглежда малко вероятно, но вече не и невъзможно. Досега президентът никога не се е колебал да удържа властта си, ако трябва, и с насилие. Протестите след президентските избори през 2010 година бяха брутално потушени, а опозиционни лидери влязоха в ареста. Тогава Западът наложи санкции, които бяха вдигнати едва преди няколко години. Сега над Беларус надвисва заплахата от повторение на същата история. Някои наблюдатели дори твърдят, че се върви към полицейска държава. До момента Лукашенко не е направил последната крачка към управление в стила на латиноамериканските диктатори, крепящо се единствено на репресивния апарат. Но дали пък това няма да се промени? Ще се види след изборите.
Текст под снимките:
Три дами дръзнаха да се изправят срещу досегашния президент – Вероника Цепкало, Светлана Тихановская и Марина Колесникова
Президентът Александър Лукашенко Снимки Дойче Веле
