Пабло ОРДАС, „Ел Паис“
С упоритостта си да се оттегли Хуан Карлос I усложни отношенията си със своя наследник, който още със сядането на трона ясно показа, че се дистанцира от предишната кралска власт.
През последните две десетилетия на миналия век, както и в първите години на този, една фраза можеше да бъде чута често:
- Аз не съм монархист, аз съм хуанкарлист
Това беше удобна позиция, прагматична, с която се избягваше задълбочена дискусия за монархията, но така изпъкна фигурата на Хуан Карлос I, който в понеделник обяви решението си да напусне Испания и ролята, която имаше, в прехода от режима на Франко към демокрацията.
Големият недостатък, който и тогава не се забелязваше, беше, че този комфорт е много опасен: всичко да се заложи на една карта. Ако в някакъв момент, поради някаква причина, фигурата на Хуан Карлос I се срине, монархическата институция и следователно държавният глава биха били в голяма опасност.
Но нито политическите партии, нито управляващите правителства – и по времето на Испанската социалистическа работническа партия, и по времето на Народната партия – не смятаха за необходимо да изготвят план, с който да укрепят институцията отвъд фигурата на монарха, който междувременно беше възприеман като твърде симпатичен и сърдечен.
Това, което беше немислимо да се случи, се случи през 2010 г. Случаят Nóos, който прати инфанта Кристина на скамейката, а мъжа й Уняки – в затвора, отвори пукнатина, през която в крайна сметка членовете на кралското семейство хвърлиха първите подозрения за злоупотреба с монархическата институция.
Въпреки че, според познатото по-късно „определени минали събития от моя личен живот“, както самият Хуан Карлос I е описал, това може да изглежда незначително – триковете на зет, обогатил се в сянката на тъста си Крал.
Къде беше примерът?
Беше ли необходимо да се отреже клонът на корупцията, за да може дървото да продължи да живее?
Явно не.
С всеки изминал месец хоризонтът изглеждаше все по-мрачен, хуанкарлизмът се сриваше неудържимо и нито една институция, включително и кралската, не изглеждаше заинтересована да насърчи сериозен, и по възможност – спокоен, дебат за бъдещето на кралската институция.
Основната жертва не беше Хуан Карлос I, който лежеше на стари лаври и се опитваше да заема удобно място в историята на Испания, а неговият син и наследник, който един ден ще трябва да седне на трона с името на Фелипе VI и да разсъждава за срутването на престижа на монархията.
Опасно е да се възстанови връзката между бащата и неговия наследник. Времената и обстоятелствата са много различни, но крал Хуан Карлос I вече e изпитвал подобна съдба. За да бъде крал според всички закони, баща му – дон Хуан де Борбон и Батемберг, син и наследник на Алфонсо XIII, трябваше първо да се поклони на решенията на генерал Франсиско Франко, който беше отговорен за обучението на принц Хуан Карлос в Мадрид – и по-късно да се откаже от династичните права, които пази в изгнание в Лисабон 36 години.
Фелипе де Борбон, едва на девет години, присъства на един обикновен акт в Паласио де ла Сарсуела на 14 май 1977 г., в който дядо му, графът на Барселона, направи крачка встрани и се сбогува с стремежите си да бъде крал на Испания. Колко време Фелипе дe Борбон чакаше напразно баща си, все по-често подлаган на съмнение заради финансовите си заплитания и опасни приятелства, да предприеме стъпката, която направи дядо му?
Рим, март 2013 г. Посолство на Испания при Светия престол. Принцовете Фелипе и Летисия присъстваха на интронизация на папа Франциск във Ватикана от името на Хуан Карлос I, който по това време претърпя инцидент в Ботсвана и последва скандал, защото стана ясно, че е на лов за слонове в компанията на своята любовница Корина Ларсен.
По време на приема, организиран в посолството, князете имаха възможност да поздравят дипломатическия корпус и представители на различни религиозни ордени. В неформален разговор с някои стари познати Фелипе и Летисия не скриха, че се чувстват изоставени. Те бяха наясно, че кулата ще се срути.
По това време, пролетта на 2013 г., Центърът за социологически изследвания установи, че доверието на испанците в Монархията е едва 3,6 от 10. През последните три години Короната – която през 90-те години на миналия век имаше подкрепа от 7,5 от 10 – се превърна в институцията, загубила най-много престижа си.
И след като е наясно с тази ситуация, принц Фелипе знае, че не може да направи нищо, освен да покаже добро лице и да се усмихва.
Няма друг избор. В други монархии, като например шведската, Конституцията установява, че когато кралят не може да изпълнява задачите си на държавен глава, той може да бъде заменен от неговия наследник, който поема задачите на „временен регент“. В Испания това не е възможно. Журналистът Соледад Галего-Диас го обяснява по много графичен начин в статия, озаглавена „Институция в ръцете на краля“, публикувана в списанието Claves през март 2014 г .:
„Според испанската конституция функциите на краля като държавен глава не могат да се изпълняват от принц Фелипе, така че когато дон Хуан Карлос пътува [или оздравява от злополука или болест], никой не може да го замести на испанска територия. И ако принцът пътува в чужбина от името на баща си, той няма специален статут, така че всеки път, когато е необходимо, правителството издава указ, който го приравнява до посланик. 76 пътувания, направени досега от принц Фелипе, 76 укази.“
В онази нощ през 2103 г. в испанското посолство при Светия престол принц Фелипе вече беше на 43 години и въпреки че група монахини отидоха да му кажат, че се молят много за баща му, той беше сигурен, че единствената възможност да спре упадъка на престижа на Короната е пропиляна. Хуан Карлос I се възстановяваше от катастрофата в Ботсвана, но за всички стана ясно, че единственото възможно решение е същото като на Бенедикт XVI. Уморен и болен, чувствайки се неспособен да понесе тежестта на институция, опетнена от педофилски скандали, Джоузеф Ратцингер се отказа от папството. Князът все пак ще трябва да чака повече от година баща си, за да реши да напусне трона.
След като абдикацията се случи на 19 юни 2014 г., крал Фелипе VI започна да излъчва видими признаци, че една ера е приключила, а друга започва. Въпреки че през всички тези години информацията, която идваше от двореца Сарсуела, беше, че баща и син се разбират добре, новият крал взе серия от решения, които показват, че неговият предшественик е неудобен.
През пролетта на 2018 г., заради инцидента между кралиците София и Летисия след литургията на Великден в катедралата Палма, монархически привърженик на дон Хуан Карлос се оплака, че след провъзгласяването му за крал Фелипе се опитва да скъса всички връзки с бащата.
„Той искаше да премахне наследството си – обясни той, – като по този начин се опита да заличи последните години, макар и доста полемични, от управлението на крал Хуан Карлос. Може би той не осъзнава, че така изтрива и предишните 30, които за много испанци – монархисти или не – все още са най-добрите в историята на Испания. “
Чрез приятелите си крал Хуан Карлос даде ясен сигнал, че се е почувствал много зле от факта, че синът му е отнел председателството на Фондация за иновации на Cotec, което той смята за неговото творение, а също и че е лишил кралица София от Председателство на Фондацията за подпомагане на наркоманиите. Но това, което вече преля чашата на Хуан Карлос I, беше изключването му през юни 2017 г. от празника в Конгреса на депутатите на 40-годишнината от Конституцията.
Няколко дни преди събитието Фелипе VI съобщава на баща си, че по протоколни причини може да присъства само в залата за гости. Дон Хуан Карлос, ядосан, отговори: „Не смятам да бъда в курника.“ След като гледал действието по телевизията, гневът му ескалирал и той казал на кръга си от приятели: „Говореха за мен, сякаш съм умрял. За мен място нямаше, а бяха поканили внучките на „Пасионария“ (Долорес Ибарури e сред основателите на Испанската комунистическа партия, сътрудничи в работническите вестници под псевдонима „Ла Пасионария“ – б.р.)
Последният опит да създаде впечатление за обединено семейство насред бурята беше именно на Великденската литургия през 2018 г., но резултатът беше точно обратният, конфронтация на двете кралици пред камерите.
Сега, сякаш става дума за ново проклятие на Бурбоните, Фелипе VI е принуден да направи това, което Хуан Карлос I направи в началото на Прехода – да елиминира бащата. Дон Хуан разбра ролята си на този кръстопът и след като се отказа от династичните си права, се върна към тишината, в която винаги е живял. Не се знае дали Хуан Карлос ще говори отново публично или в съда, но последствията от последните му години на управление вече са тежко наследство за неговия син и за бъдещето на монархията.
