Много рисковано и нерядко повърхностно е да се правят преки исторически аналогии, но понякога и те ми нахлуват в съзнанието.
Особено когато гледам как толкова много хора от моето поколение, от митингите, стачките, окупациите и палатковите лагери през първите година-две след 10 ноември, сега мрънкат и поучават, критикуват и бърчат гнусливо носове, разпарчетосват словесно и правят вивисекция на протестите и протестиращите.
Остарели бунтари, не забравяйте как беше! И къде бяхте тогава!
Ако не бяхме причинявали неудобство на масата соцпокорни граждани, ако не бяхме викали „Ос-тав-ка!!!!“, ако не предприемахме едни възмутителни от транспортна гледна точка крайни действия, ако бяхме най-възпитаните и най-послушни откъм обществения ред декоративни граждани, нямаше да се случи дори това хубаво, което ни се случи след 1989 г.!
Пяната на късния соц
Не повечето наше несъгласие, а по-малкото ни несъгласие също е виновно, че сега ни е стъпила на плещите и гърлата пяната на късния соц, яхнали са ни и ни яздят аутсайдерите и маргиналите на късния соц…
– Във Франция преди много-много време онези лоши хора да вземат толкова възмутително да разрушат Бастилията! Докато Държавата – това съм аз! строеше, строеше, строеше, диверсифицираше, диверсифицираше, диверсифицираше, преди да го удари сетне на След нас – и потоп!
– Ами онзи нехранимайко, който пак преди доста време взе, та толкова възмутително наруши обществения ред и предизвика транспортни смущения, като попречи на спокойното плаване по тихия бял Дунав на „Радецки“ с бейовете с харемите им и с останалите законосмирени представители на обществото и верни поданици на Империята!
– Ами онзи Българин, който, вместо да се прегърне с Гьоринг и Гьобелс и заедно да намерят път напред, от обвиняем се превърна в обвинител в Лайпциг и създаде такъв дискомфорт на задружното и влюбено в своя фюрер германско общество, като наруши безпардонно неговото спокойствие и се опита да го накара да си отвори очите за безчинствата и гадостите в техния Райх!
[Друг е въпросът, че този храбър Българин дръзнал да се опълчи на единия кръволок, после се превърна в алкохолизирана марионетка на другия кръволок и предаде толкова много свои другари, обричайки ги на смърт в гулазите на режима…]
– Ами онези храбри славяни (и не само славяните), които воюваха с нацистите от горички, гори и лесове в тогавашния Съветски съюз, нападайки ги безпощадно и взривявайки жп линии и мостове, причинявайки така толкова много неудобства и транспортни затруднения на своите съграждани и съселяни, особено на ония, които намираха все някак общ език с окупаторите!
– Ами младите хора във Франция и Чехословакия през 1968 г. – те пък колко притеснения и какви крайни действия извършваха, като разстройваха живота на обикновените граждани и се въргаляха по площадите, вместо да бачкат, защото който бачка, няма време за протести и други подобни глупости!
Когато развитието е зациклило…
Мога да продължа – имам си списък от над 30 такива кръстопътища на Историята, от които подбрах само няколко, и то главно за да провокирам мисленето и дори да подразня нечий слух…
Когато развитието е зациклило, когато нормалността е разградена, когато властта е безпътна и безхаберна, когато Промяната е нужна като слънцето и въздуха за всяко живо същество, то винаги за пасивните, примирените, безразличните, апатичните възникват неудобства и се създават за тях транспортни проблеми!
Те могат да се възмущават, че някои кръстовища на тяхното живеене ден за ден, на техните компромиси с порочното и цинично статукво, на техните ежедневни радости, на техните обичайни планове – са блокирани. По принцип имат право.
Имат право на това всеки един Божи ден. Но това тяхно право отстъпва в един момент на Правото да се живее нормално, демократично, свободно, смислено.
И малкото им, мило, безспорно, комфортно право отстъпва на голямото Право тогава, когато не просто някое и друго кръстовище е блокирано, а когато е блокирано главното кръстопътище на Историята, когато не движението по булеварда е спряло, а е спряло движението на Държавата и Обществото. Когато една прогнила власт задушава развитието на страната и обрича на без-бъдеще обикновените хора.
Тогава битката е именно за тях – за обикновените хора! Защото останалите ще се справят и оправят, ще пробият и ще се развият, ще си тръгнат и ще си заминат, ако трябва, но няма да пропаднат.
Докато обикновените хора ще останат в блатото на статуквото, в тресавището на застоя, в мочурището на корупцията и ориентализацията на Отечеството им любезно, в тинята на първите места в Европа по всички негативни и последните места в Европа по всички позитивни показатели.
Нека протестиращите се преборят за вас!
Потърпете малко – вие, обикновените хора! Дайте на протестиращите да се преборят за вас, да отпушат блокираното кръстопътище на Историята, да освободят за движение напред булеварда на България. Струва си да потърпите малко и не се правете, че дребните проблеми на транспортните затруднения са чак пък такива фатални и толкова драматични – на фона на унилия живот тук, прогонващ децата ви от България и обричащ на мизерия родителите ви в България!
А на моите връстници, на онези – бурните, непримиримите, славните и радикалните от първите години на Прехода, пак ще кажа:
– Не ви прилича така да мрънкате срещу младите, че протестират и че протестират така, както протестират!
По този начин вие охулвате всъщност не тях, а собствената си демократична и щура младост. Защото сегашните млади хора са вашите деца и те са такива непримирими и прекрасни в своята съпротива, защото са взели най-хубавото от вас – младостта ви, която вие сте забравили и сега дори ѝ изневерявате като шкембелясали еснафи и абсолютно досадни мрънкалници…
Да, да не пропусна постскриптум да кажа, че мой роднина, млад човек си дойде от чужбина и цялата му най-близка семейна среда се възмущаваше, че още не е дошъл да я види! А той ѝ отговори:
– Ще се видим, разбира се, но сега Протестът ме чака! Аз трябва да съм там!
Текстът е взет от Фейсбук профила на проф. Николай Слатински. Снимка: Фейсбук
