Безпрецедентното сближаване между Иран и Китай е пряко свързано с разочарованието на Техеран от ЕС, който се провали в реакцията си срещу санкциите на САЩ. Случващото се обаче създава опасения на много иранци от влошаване на политическата обстановка в страната и чужбина, пише „Дойче веле“.
В началото на юли външният министър Мохамад Джавад Зариф обяви, че Пекин и Техеран преговарят за подписването на 25-годишно стратегическо партньорство.
То ще включва икономическо сътрудничество за милиарди долари, но също така и близка военна кооперация. Китай вижда в 80-милионен Иран основен пазар за своите стоки, но също така и основен снабдител на евтин петрол. От своя страна, Ислямската република гледа с надежда към китайските инвестиции и пазари, чрез които да излезе от тежката криза, в която американските санкции я поставиха.
Сделката е най-доброто за Иран
Сближаването на Техеран с Пекин е пряко свързано с решението на Доналд Тръмп да се оттегли от ядреното споразумение от 2015 г., коментира Хамидреза Азизи от Германския институт за международни и военни дела.
Втората основна причина е Европейският съюз, който разочарова иранците с провала си да изгради алтернативна система за търговия и финансови трансакции с Техеран, както беше обещал.
В тази ситуация Китай и Русия останаха единствените две държави, които поддържат активни икономически отношения с Иран. Властите в Ислямската република нямат друг избор, освен да разширят сътрудничеството си с тези две страни. В противен случай икономическата криза ще продължи да се задълбочава.
Азизи допълва, че управлението на Доналд Тръмп сериозно е сринало авторитета на САЩ сред иранските дипломати, което допълнително ги е убедило да се насочат към Азия като сигурен дългосрочен партньор.
Иранците изобщо не харесват Китай
Али Фатула-Неджад, експерт по Близкия изток в Университета в Тюбинген, вярва, че Иран влиза в преговорите с Китай от доста слаба позиция. Освен наближаващия колапс на местната икономика друг проблем е общественото недоволство. Иранците изобщо нямат добро мнение за Поднебесната империя.
Според Фатула-Неджад споразумението противоречи на иранската цел, поставена след революцията през 1979 г., да не застава нито на страната на Запада, нито на тази на Изтока.
„Евтините китайски стоки вредят на местната индустрия, а ролята на страната в разпространението на коронавируса в Иран допълнително влошава настроенията на хората спрямо Пекин“, коментира той.
Общият знаменател: репресивните режими
„Амнести Интернешънъл“ обвинява и двете страни в тежки нарушения на правата на човека, а съдебните им системи нарича „нечестни и своеволни“.
„Колкото до репресиите – онлайн или офлайн – Китай е важен проводник на идеи към иранските автократи“, смята Фатула-Неджад. Той допълва, че най-големите поддръжници на сближаването с Изтока са именно най-авторитарните сегменти на правителството.
Те виждат Пекин като спасителя на Техеран, който ще гарантира икономическия живот на страната за години и дори десетилетия напред. Същевременно оказва политическа подкрепа срещу „западния империализъм“.
Сближаването обаче може да доведе до още по-голям разрив между иранските политици и техния народ. По-голямата част от обществото е прозападно и отдалечаване от Европа и САЩ политически, културно и икономически само ще антагонизира хората и политиците.
Укрепване на авторитаризма?
Заедно с Русия, Иран е основен поддръжник на президента Башар Асад в гражданската война, която бушува от години в Сирия. Китай, от своя страна, активно ги подкрепя в Съвета за сигурност на ООН.
Азизи смята, че сближаването между Техеран и Пекин няма да доведе до износ на автокрация и в други страни, тъй като основният мотив за това е икономически и геополитически.
Според него световните сили винаги са подкрепяли правата на човека и демокрацията в Близкия изток, но само на думи. В действителност не ги интересува как се управляват държавите там, стига да се ползват с икономически и политически привилегии.
Като пример той даде арабските страни от Персийския залив, които винаги са били под контрола на авторитарни монархии. Те просто „не могат да станат по-авторитарни“, а Западът изобщо не се интересува от въвеждането на демокрация и уважението спрямо правата на човека в региона.
Снимка: Ebrahim Noroozi/Associated Press
