Пламен ЛАЗАРОВ
Искам много неща. Не знам кои от тях са възможни, кои са само мечти. Но се стремя към мечтите си.
Но знам какво НЕ искам.
Не искам простащината на един да е мярка за почти цял един народ. Пиша „почти“ защото има и такива, които си го обожават. Те едва ли някога ще разберат КАКВО харесват.
Не искам да се срамувам от простаци, за които законът е нищо и които си позволяват да раздават присъди по телевизията.
Не искам пладнешки разбойници, откраднали милиарди, да си правят бидета… от злато, тераси, асансьори, сараи…
Не искам да събираме капачки и за всяко болно дете да пращам по два-три лева, а някой да е „пропуснал“, че друг не платил едни 700 милиона такси.
Не искам самозабравили се простаци да ми говорят назидателно и да ме смятат за малолетен или малоумен.
Всъщност, СЕГА искам само едно:
Да си върна правото да съм свободен.
Да живея в свободна България.
Дано поне внучетата ми го доживеят…
