Баба Недка, която чака сина си да умре. А после – и тя

Адриана НИКОЛАЕВА

Баба Недка чака сина си да умре. Точно така. Да умре. Защото няма пари да го заведе на лекар.
„Не може да диша, сигурно нещо с белите дробове. Какво му е – не знам. Чакам го да мрие!“
Чака го равнодушно и примирено, както се чака болно пиле да умре. Макар че и болно пиле да гледаш и то да умре, и за него ще ти е мъчно.
Баба Недка е на 80 години и с 230 лева освен болния си син гледа 7 котки, 5 кучета, няколко козички и една дръглива крава. Единствената в село Шишковци. Същото, което някога Владимир Димитров – Майстора описва като „рая на Земята“. Рай, ама дръжки. Какъв рай, ако гледаш как животът изтича между кокалестите ти пръсти, а ти даже не можеш да ги помръднеш, да го задържиш малко тоя живот. Все ти е тая. До когато – до тогава.

Преди девет години, точно по това време, на баба Недка й откриват рак на яйчниците. Казват й септември да дойде пак в София за операция. Баба Недка няма пари за операция. „Казах си – майната му, няма да го мисля тоя рак – и се върнах на село, при животните. Да знаеш, котките са голяма работа, те ме излекуваха“. Сега баба Недка няма болки.

По комунизма баба Недка живяла добре – завършила висше образование, специалност зоотехника, намерила си и хубава работа. Пък какви ябълки откъсвала в градината, ехеееей! Отгледала и двама сина. „Като се обърна назад, имаше живот. Сега няма!“

Баба Недка знае как да се оправи България. Но не знае как да си оправи живота. Просто седи и чака някой ден и тя да изока. А дотогава ще продължи да става всяка сутрин в 5, да дои кравичката, да си оправя леглото, да измита двора, да храни животните и да ходи до магазина с колелото, за да си купи хляб. Да, баба Недка кара колело – гледаш я една такава дребна, прегърбена и съсухрена, едвам ходи с бастунчето, но яхне ли възголемичкото колело, изведнъж изправя гърбината и заживява друг живот – галошите смело въртят педалите, слънцето облизва белите коси, вятърът вее шарената забрадка.

Баба Недка кара колело, защото така й е по-лесно да ходи до магазина. Неволята така я е научила. Баба Недка не е свикнала на помощ. Не се надява на нищо. Но се вълнува от политика. И не може да си обясни защо в селото няма вода за овощните градини и ябълките съхнат, а Цветан Цветанов има шест апартамента. „Защо са му – у гробищата ли че ги носи?“ Баба Недка ще умре, без да разбере.

Баба Недка мисли, че старите хора струват много пари на държавата. И затова са оставени да се мъчат. И като се измъчат едно хубаво, ще си отидат. Един по един. И тогава няма да има кой да пречи на държавата…