Те са млади и имат позиция. А когато имат позиция, искат да я заявят. И знаят къде да го направят – на площада. Те са там, всеки ден, а след себе си увличат и други. Там са с лицата си, с гордо вдигнати ръце, носят плакати и позират гордо. Защото искат да бъдат видени, искат да бъдат запомнени.
Това са същите деца, които често биват охулвани за това, че са функционално неграмотни. За това, че живеят в социалните мрежи и мечтаят за лесен живот.
Хубавото е, че показват и другата си страна. Новото си мислене. Те не могат да бъдат купени. Просто защото знаят, че надеждата с пари не се купува.
Не се вълнуват от Мая, Божков, Нинова, Бабикян. Просто искат нормален живот. В нормална държава. Толкова е просто.
Имената им нямат значение. Годините – имат. 
Две деца. На 15 г. и на 13 г. „Искаме да живеем тук. И трима да сме, можем нещо да променим. Полицаите ни се карат: „Айде, бебета, прибирайте се вкъщи. Не, няма. Всеки ден ще сме тук.“
На 22 г. „Не трябва да сме само в социалните мрежи. Трябва и да сме тук“
Адриана НИКОЛАЕВА
