Калоян КОНСТАНТИНОВ
Решението от 10 юли на турския Държавен съвет да превърне „Света София“ от музей в джамия е сред най-големите обиди, нанасяни на България и на цялата Християнска цивилизация. С него Ердоган се включи активно в световната борба срещу християнството и затвърди ислямизацията на Турция. За всички онези, които ще завъртят очи с досада при мисълта, че Бог не съществува, ще кажа, че посегателството над храма няма нищо общо с вярата – то е политически акт на агресия срещу нашата култура, ценности и мислене.
„Света София“ е патриаршеската катедрала на Византийската империя, перлата в короната на християнството за повече от хиляда години – от 537 г., когато е построена, до 1453 г., когато е превърната в джамия. След падането на Османската империя, един от най-мъдрите и умели политици в световната история, а може би и най-великият турски държавник – Мустафа Кемал Ататюрк – я превръща в музей през 1935 г. Ататюрк е за турците, може би, каквото е цар Петър Велики за руснаците и цар Борис I за българите. Той превръща страната си от изостанала и умираща отломка от миналото в процъфтяваща и модерна република.
Решението му да промени статута ѝ от джамия в музей е символичен ход, имащ за цел да покаже три неща: превръщането на Турция в светска държава, уважение към християнската култура и история, причисляването на Турция към развитите европейски демокрации. Действията му са блестящи: нито може да я остави джамия, нито да я превърне отново в църква – затова я прави музей, като по този начин хора от целия свят, от всяка религия могат да се докоснат до величието, красотата и духовната мощ на сградата. Безценните християнски мозайки, които са замазани от мюсюлманите с мазилка, са разкрити наново. Същевременно вътре се запазват и мюсюлманските елементи.
Действията на Ердоган през последните години систематично връщат Турция назад – разграждането на демокрацията, терорът над пресата и опозицията, ислямизацията на страната, радикализацията на обществения и политически дискурс, военната агресия към съседни държави, отричането на европейските ценности и културния плурализъм в турското общество.
С решение за смяната на статута на „Света София“ Ердоган нанася обида на цялата Християнска цивилизация, казвайки ѝ: „Ние сме велика империя и ще си правим каквото пожелаем с вашите светини, докато седите отстрани и гледате“. Това е особена обида за България, която е един от двата преки наследника на византийските култура, православие, ценности и традиции, заедно с Гърция.
И тук спорът не е има или няма Господ, как се казва и колко девици ти дава в Рая. Това е посегателство срещу нашите ценности, култура и цивилизация, които много бързо могат да прераснат в посегателства срещу нашите територии и животи. Крачката от радикализацията на възприятията към радикализацията на поведението е малка.
И тя вече се случва, тъй като християнството е най-преследваната религия по целия свят. Това сочат голям брой проучвания, най-мащабното от които е на авторитетния център „Пюл“. От Африка до Азия християните са бити, гонени, убивани, поробвани, насилвани и репресирани.
В Африка радикалната мюсюлманска групировка „Боко харам“ (в превод: „Западното образование е забранено) тормози целенасочено християнски и светски населени места и правителствени сили, убивайки и поробвайки хиляди християни всяка година. И това не е единствената подобна организация.
В Близкия изток, люлката на нашата религия, процентът на християните е паднал от 20 на 5 за по-малко от сто години.. И това са данни отпреди войните в Сирия и Ирак срещу Ислямска държава, която целенасочено продаваше секс робини от християнски и язидски произход. Смята се, че повече от половината християнско население на тези две държави (около 2 милиона души) вече ги е напуснало в бягство. Дори не коментираме колко църкви и манастири бяха нарочно унищожени.
Всички започнаха да говорят, макар и с половин уста, за ужасяващите репресии на китайското комунистическо правителство срещу мюсюлманите уйгури. А какво да кажем за атаките срещу 60-те милиона християни там? За побоищата и арестите над пастори и вярващи, за взривяването на храмове. Какво да кажем за нарочните терористични атаки срещу коптите в Египет, християните в Индонезия, Шри Ланка и още куп държави в Азия и Африка? Ами за атаките във Франция, Белгия, Германия, Русия, Англия?
Европа настръхва при всяка лоша дума или намек за дискриминация срещу мюсюлманите на нейна територия, но оглушително мълчи, когато милионите християни в десетки държави по света буквално всеки ден биват репресирани, унижавани, арестувани и убивани?
Същевременно е публична тайна, че много от нейните мюсюлмански граждани (много, но не всички, аз няма да спра да бъда защитник на милионите достойни, интелигентни и човечни мюсюлмани в България и по света) живеят по собствени закони, разбирания и ценности, които са в разрез с правата на човека и нашите ценности. Че имат собствени пазари за малолетни булки и малки момченца, че проповядват радикален ислям, че се отнасят към жените като към втора ръка хора.
Разбира се, че когато самите ние не уважаваме собствените си история, традиции, култура и ценности – никой друг няма да го прави. Когато на много места в Европа превръщаме църквите в ресторанти и хотели, махаме кръстовете от учебни стаи и болници, за да не обидят нехристияните, подиграваме се при всяка възможност с Исус, тъй като сме много „отворени и образовани“ – ние подканваме подобно отношение от чуждите култури.
Ако утре в София или Берлин се реши някоя джамия да бъде превърната в музей или църква – ще има вой до небесата. Може би размирици. Може би дори терористични атентати. Затова нека си мълчим и уважаваме чуждите вяра и култура. Нека сме толерантни в собствените си държави към всяка чужда вяра, ценност, традиция и поведение. Само не към своите-собствени. Когато Турция реши да превърне „Света София“ в джамия – най-много да се намръщим, но бързичко ще клекнем. Нали все пак си е тяхна държавата? Нас какво ни засяга.
