Мария ПЕТКОВА
През 2010 г. Христов отказа ордена „Кирил и Методий“ първа степен, като в писмо до тогавашното правителство обясни, че това противоречи на неговото „решение от времето далеч преди промените в България – да не приема държавни отличия, независимо от това коя политическа сила управлява страната“. Преди това той категорично отказва и поканата на Желю Желев да стане вицепрезидент. Писателят обаче приема други отличия като Голямата литературна награда на СУ „Св. Климент Охридски“, Наградата за хуманитаристика „Богдан Богданов“ в памет на проф. Богдан Богданов, присъдена от Нов български университет, чието парично изражение той дава като стипендия на студент от университета.
Роден на 14 август 1945 в село Крапец, Пернишко, Борис Христов завършва българска филология във Велико Търново, след което работи като учител и журналист. Дебютът му в литературата е през 1975 г., когато с още двама автори се появява в сборника „Трима млади поети“. Две години по-късно издава първата си самостоятелна стихосбирка „Вечерен тромпет“. Въпреки че изданието е съвсем легално, стиховете му се печатат на машина под индиго и се разпространяват из училищата като забранена поезия. Търсенето на „Вечерен тромпет“ надминава многократно предлагането. „Непременно притежавайте тези стихове! Книжка, все едно, няма да си купите. От библиотеките трудно ще ви намерят – къде 5000 библиотеки са се вредили при 1000 тираж? Тогава си вземете една тетрадка от 50 страници и си я препишете тази стихосбирка… Поетът просто те превзема. Откога ни се четеше такъв поет!“, казва по онова време Радой Ралин след появата на стихосбирката.
Творецът е на върха на славата, когато издава стихосбирката „Честен кръст“ (1982) и романа „Бащата на яйцето“ (1987), по който Анри Кулев по-късно снима едноименния си филм. След падането на режима Христов издава още 8 книги със стихове и проза, но вече от Лещен, където живее със семейството си. Христов не дава интервюта и почти никога не коментира обществени процеси. За него говори творчеството му, обект на книги, изследвания, дискусии. Включен е и в програмата по литература за 12-и клас.
Сега, по случай 170-годишнината от рождението на Иван Вазов, Борис Христов е подбрал 150 рядко срещани и малко познати стихотворения на литературния патриарх за луксозна антология на издателство „Рива“.
„Това е жест на благодарност към Учителя на поколения български писатели, към ненадминатия майстор на словото и радетел на мира и доброто, към човека и мислителя – Вазов“, заяви Борис Христов, който е съставител и на антологиите „Българска лирика“, „Българска народна лирика“, „Български разкази“, „Народни устни писмена“, „От изгрев солнце до заник“, както и на смятания за мистификация през XIX век епос на българо-мохамеданите от Западните Родопи „Веда Словена“.
„Да се обърнем към Вазов, към мъдростта му и към способността му да обединява и издига духа. Защото духът се издига не с тържества, а първо с поставяне на устои и ценности“, каза кметът на общината Деян Дойнов. Именно затова точно Борис Христов е избран за носител на Вазовата награда.
