Арт гилдията отново си спомня за Наум Шопов – титана на сцената и екрана, роден преди 90 години в Стара Загора. Актьорът, който изиграва Хамлет, Лир, Робеспиер и още десетки образи от българската и световната драматургия, винаги е излъчвал особена тъга и драматичност. Може би защото познава страданието още от юноша. Един от най-близките съученици открадва първата му любов – от този момент нататък Наум престава да вярва в приятелството. Всичко се случва бързо и неочаквано. Бъдещият ас на трагедията е изгубил ума си по красавица на име Виолета – и постоянно говори в мъжката си компания за нея. Но скоро се оказва, че не само той я харесва, а и съседът по чин, който стига още по-далеч – отнема девствеността на момичето. Сривът и обидата са толкова големи, че Шопов още оттогава започва да мисли, че у всеки има нещо подло, че предателството е заложено и непреодолимо у човека. „Отвратително е, когато си се доверил на някого, а той се е изплюл в душата ти. Вярно е, че не може без малките лъжи, но големите са убийствени“, разказвал е той. Юношеската депресия от измяната на любимата разклаща и убеждението му, че Консерваторията е неговото място, въпреки че е луд по джаза и класиката. Точно по това време той е набеден за опозиционер, след като в Стара Загора пристига писмо, според което преди първите избори той е разпространявал бюлетини против властта. Въпросният документ моментално му отрязва пътя към Театралната академия, където вече е приет. Той се завръща в родния си град, за да стане сценичен работник, а после и стажант актьор. Късметът все пак му се усмихва, за да го отведе в театъра в Пловдив. Там Наум става любимеца на ученичките под тепетата, които след всяко представление го очакват трепетно на служебния вход. Двама мастити режисьори от столицата пък го гледат в „Коварство и любов“ и го канят във Военния театър – Николай Люцканов и Леон Даниел.
Наум Шопов е споделял и за един от най-вълнуващите моменти в началото на кариерата си. По това време негов абсолютен кумир е Лоурънс Оливие – може би най-грандиозният интерпретатор на Шекспир за всички времена. Българинът се осмелява да му пише – колко е възхитен и вдъхновен от него. И британецът му отговаря – праща му няколко снимки и дори го кани да учи при него в Лондон. Но Наум е наясно, че няма кой да го пусне на Острова и дори не инвестира усилия в тази предварително изгубена кауза.
В киното дебютира през 1960 – в „Бедната улица“. Година по-късно се запознава с жена си – Невена Симеонова, на която никога не е изневерявал. Срещат се за първи път под прожекторите – през 1961 в „Иркутска история“ на Военния театър. Първоначалната идея е Мария Русалиева да играе сестрата на неговия герой, но тя забременява и вместо нея влиза Невена – студентка в четвърти курс във ВИТИЗ. Опитното око на Наум веднага различава самородния талант – той с един поглед разбира, че Невена е много различна от всички останали. Тя също го усеща, че не е от тълпата мъже около нея. Веднага грабва сърцето му – но той никога не е разказвал как, защото какво е човекът без тайните си. Ако ги „съблече“, ще съвсем гол пред света, е философията на Шопов. В съсловието за него се знае, че може да бъде неочакван не само в спектаклите. Понякога изпада в противоречия с по-младите колеги заради инертността им. Дразни се безкрайно, когато глупостите им карат публиката да мисли, че изкуството е само за „отпускане“. За Наум театърът трябва да зачовърка нещо в главата на човека. Шопов е от малкото жреци на Мелпомена, които постигат тънък психологизъм и финес във внушението, в какъвто и персонаж да се превъплъти. Въпреки че не всеки от тях му е бил на сърцето. Наум е подхвърлял, че на млади години понякога е трябвало да „привежда“ гръб и да изпитва болка при компромисите, но не е имал друг избор. „Не можеше да отказваме роли. Който си позволяваше подобни волности, му посочваха вратата“, разказвал е Наум. Самият той четири пъти играе Ленин. И горчиво се шегува, че са го нарочили за този персонаж. Слага брадичката и очилата на пролетарския вожд в Народния театър, във Военния, в Бургас и Перник. Чуди се какво може да се добави към познатото за пролетарския вожд – опитва се да го очовечи, да му придаде малко по-нормални черти, но веднага е привикан в Политбюро да се обяснява. Там са ужасно недоволни. Втори път му дърпат ушите за Борис в „Цар и генерал“, след като той акцентира върху качествата на монарха – интелект, аналитичност, бърз рефлекс.
На Шопов не му липсват малки битки дори и с най-близките. В гилдията все още се говори за гнева на Васил Михайлов, когато Наум се отказва от участие в „Последната нощ на Сократ“ – потресаващо хитовия техен спектакъл в театър „199“, събиращ тълпи в продължение на много сезони. Наум просто не отива на 500-то представление. „Отказах да го изиграя. Бях сигурен, че повече нямам какво да кажа на зрителите. Почувствах се мъртъв. А това е много страшно. Затова трябваше да се съхраня“, изповядва се той. След години осъзнава, че е обидил колегите и им се извинява. Но каквото и да става, театърът винаги е неговият първи дом – знае се, че майка му, славната актриса Мара Шопова, го кърми почти пред публиката в арт храма на Стара Загора, чиито директор е баща му, Христо Шопов.
Наум е сред звездите, които в края на земните дни се затваря в себе си в дома си, за да се дистанцират от суетата и фалша на всекидневието. Шопов е споделял, че ненавижда да го „блъскат“, да надничат в сърцето му, очаквайки задължително да бъде един от тълпата. Мрази още революциите и насилието, тъй като никой няма права да нарушава личната територия на другия. Разказвал е, че има и тайни, които ще отнесе в отвъдното. Може би и затова докато е жив, никой не споменава за опита му да избяга от България или за драматичния момент, в който доброволно се опитва да напусне живота.
Албена АТАНАСОВА
